Выбрать главу

— Да.

— А ще можете ли да го разпознаете в случай на необходимост?

— Ще мога.

Точно това ми трябваше, за да притисна хлъзгавия полковник. Имах свидетел, който можеше пряко, а не косвено да потвърди вината му.

Можехме да издадем заповед за два ареста — на Филин и на Фотиев. С Рути също ще се разберем някак си.

А на края на разпита, като за десерт, Степашин по собствена инициатива ми даде няколко имена. Това бяха достатъчно високопоставени хора от Администрацията на президента, снабдявали Буцков с прясна информация от Кремъл…

Когато отведоха Степашин, Александра Ивановна Романова, която присъстваше на последните двайсет минути от разпита, влизайки тихо в собствения си кабинет, където се бяхме разположили, и изседявайки цялото това време на твърдия стол в ъгъла като бедна роднина, та Александра Ивановна здраво изпсува и каза презрително:

— По-рано не дни, месеци ни трябваха да проговорят. А тези търчат да ти отговарят още преди да си попитал. Веднага се вижда, интелигентите са тръгнали да стават бандити. Не ми харесва това, не ми харесва… Те и родната си майка ще продадат. Сложен контингент.

— Какъвто — такъв, Александра Ивановна — философски отвърнах аз.

8.

Подземният капан

10 август 1994 година. Денят и вечерта

Когато вече почти бяхме пристигнали в Жуковка, ни се наложи да пропуснем на завоя две пожарни коли с виещи сирени. Обзе ме лошо предчувствие. И не ме излъга.

Гореше вила номер двайсет и едно. Вилата на господин Фотиев. Затова пък прибрахме господин Филин направо на улицата. На прага на вилата му, откъдето наблюдаваше пожара.

Трябва да отбележа, че той беше изключително учуден от това, че имам заповед за арестуването му. Филин вдигна високо вежди и попита обидено:

— Надявам се, че това недоразумение ще се изясни? Веднъж вече претърсвахте вилата ми.

— Саша — Грязнов тичаше към мен, — тукашният пазач казва, че полковник Фотиев и неговият шофьор Перов не са излизали от вилата. Нашите момчета твърдят, че полковникът и шофьорът му са пристигнали сутринта. И синият мерцедес на Фотиев си е на паркинга.

— Левак ли е шофьорът на Фотиев? — рязко се обърнах аз към Семьон Филин.

— Левак е — объркано отвърна той и веднага разбра, че е казал нещо, което не е трябвало, че съм го хванал.

Но вече се беше изтървал — там, в горящата вила, бяха убийците на Баби Спиър.

— Вилата е пламнала преди половин час — продължи Грязнов, почти без да обръща внимание на мигновения ни диалог с Филин. — Веднага са извикали пожарната. Но изглежда, че къщата е била подпалена. Тъй като е пламнало едновременно от всички страни.

— Палеж? — изумих се аз. — Отвътре?

Знаех какво да правя.

Буквално натиках сащисания Филин в собствената му вила и отидох направо в хола, последван от самия Филин, Грязнов и придружаващите ни двама омоновци.

Пред очите на изумената публика (като естествено най-изумен беше самият собственик на вилата), измъкнах плочката с бригантината от облицовката на камината, пъхнах ръка в отвора, дръпнах към себе си лостчето. А после, също както някога моят приятел Серьога Полуян, натиснах с рамо нужната страна на камината, като не забравих да преместя пистолета си в дясната ръка.

Разнесе се познатото скърцане и камината се отмести встрани.

В бетонната кутийка на мазето силно миришеше на дим. Явно подземният проход от вилата на Фотиев бе изиграл в случая ролята на комин.

Подадох глава навън и поисках от Филин ключовете от вратата на подземния проход. Филин заклати отрицателно глава.

— За пръв път в живота си виждам това подземие на Аладин. За мен това е голяма изненада.

Ако не друго, то поне самообладанието не му беше изменило.

Махнах на омоновците и взех от единия късия му автомат. Притиснах се плътно за всеки случай до бетонната стена, за да не ме улучи някой рикоширал куршум, и дадох няколко къси откоса в процепа между стената и вратата, където трябваше да се намира езичето на бравата.

Изглежда, вече бях разбил езичето, но въпреки това нещо пречеше на вратата да се отвори. Като че ли някой я държеше от другата страна.

Слава Грязнов беше лош помощник с още незаздравялото си рамо. Сетих се за Ломанов, но веднага си забраних да мисля за него, както преди за Марина.