На помощ ми дойде омоновецът, чийто автомат още държах в ръце.
Двамата натиснахме вратата и тя започна да се отваря бавно, измествайки нещото, което я подпираше от другата страна. Процепът вече беше достатъчен, но не можахме да влезем — отвътре, от подземния проход започна да излиза такъв дим, че рискувахме да се задушим…
Пожарникарите извадиха от мазето задушилите се Фотиев и Перов…
Приближих се към носилките, на които, покрити с чаршафи, лежаха труповете им. Първо отметнах чаршафа от левия — ето ги, знаменитите вълчи уши. Вълчите уши на мъртвия звяр. После погледнах лицето на шофьора. Въпреки че не ми беше познат дори по описание, познах силуета му от своя полусън — полубълнуване — кръгла глава със стърчаща на темето коса.
Признанието на Филин окончателно приключи въпроса.
Смъртта на убийците бе страшна. Смърт от задушаване. Надявам се, че поне преди да умрат, се бяха сетили как със собствените си ръце бяха удушили младото момиче.
Не ми беше жал за тях, но не открих у себе си и радостно чувство при вида на мъртвите врагове. Душата ми бе пуста.
До тях бе намерена чанта със запаси от ядене и пиене. В джобовете им имаше паспорти на имената на баща й син Куприянови с естонски и финландски визи. Явно инсценирайки пожара и собствената си смърт, те са смятали да прекарат няколко дни в подземния проход, докато нещата наоколо утихнат, а после тихо да се скатаят през сухопътната граница.
Надали щяха да успеят да ги задържат. Още повече че в дипломатическото куфарче, открито малко по-късно навътре в прохода, имаше няколко пачки долари, които биха успокоили и най-придирчивия контрольор. А да не забравяме и професионалните връзки на Фотиев.
Най-вероятно Фотиев се беше погрижил предварително да им бъде приготвен чист коридор. На някой спокоен участък от границата.
Не бяха предвидили само едно — че димът от подпалената къща ще се устреми след тях като в комин и ще ги настигне, преди да успеят да отворят вратата, водеща ако не към свободата, то поне към живота.
И че ще се задушат като плъхове, притиснати в ъгъла, откъдето няма изход. В такива случаи плъховете се хвърлят срещу този, който ги е притиснал. Те се бяха притиснали сами…
Като начало двамата с Грязнов решихме да отидем на „Петровка“. Трябваше да се изяснят всички обстоятелства, свързани със задържането на тира в Нарва.
Грязнов се обади в Нарва и началникът на местното управление на вътрешните работи Макшаков, с когото още през нощта бяха обсъдили всички подробности, съобщи, че тирът чака на митницата и че редът му ще дойде около четири часа. Нарочно не се мотаели около митницата, за да не изпуснат ценния товар. В кабината на тира са шофьорът и жена на около четиридесет години. Веднага щом приключат митническият оглед на товара, ще се включат сътрудниците на милицията, които имат заповед за обиск.
Майор Макшаков призна, че биха могли да арестуват тира с цялото му съдържание и по-рано. Но много му се иска да хване началника на митницата Пронин, на когото отдавна има зъб. Тъй като на нарвската митница нещата отдавна не са както трябва. Но досега не е имало възможност да го хванат на местопрестъплението.
Естествено, не можехме да го лишим от това удоволствие. Тирът и без това няма къде да ходи. В крайна сметка още е на наша, родна територия. А че картините са там, бях абсолютно сигурен.
Главата си режех, че Степашин не лъже.
Оставих Грязнов да държи постоянна връзка с Нарва и набрах номера на Рути Спиър.
Тя вдигна веднага, като че ли седеше до телефона. Сигурно чакаше вести от същите краища, откъдето с нетърпение ги очакваше и Грязнов.
— Госпожа Спиър? Турецки ви безпокои.
Рути мълчеше, така че продължих:
— Трябва да ви видя веднага.
— Заета съм — каза Рути прегракнало.
— Принуден съм да настоявам. Ще дойда след половин час. Или предпочитате да ви извикам с призовка?
— Добре, елате. — Тя затвори.
Когато влязох, Рути ме покани в хола и ми предложи да седна. Благодарих и седнах. И веднага си погледнах часовника. Беше точно четири.
— Е, каква спешна работа имате с мен, господин Турецки?
— Точно в този момент — казах й аз, почуквайки с пръст по циферблата на ръчния ми часовник — в далечния град Нарва… Чувала ли сте за този град?
Тя кимна напрегнато.