В самото начало на „перестройката“ отношенията на Кларк с болшевиките си оставали топли и делови. Но колкото по-бързо се освобождава Русия от комунистическите илюзии, толкова по-сложни стават взаимоотношенията на Кларк с лидерите й. Макар че през 1987 година все пак е избран за почетен доктор на Московския университет.
В онези времена той редовно се е срещал с Горбачов. След август 1991 година е започнало ново затопляне, сменящо се на моменти с охлаждане. Именно тогава, в края на деветдесет и първа, Норман Кларк, заедно с вдовицата на бившия американски посланик в СССР милиардера Семюъл Спиър, оглавил фонда „Спиър“.
Тежко изпитание за Кларк е била загубата на контрол върху основната му рожба — „Кларк Къмпани“. Всеки друг би бил съсипан от такава катастрофа и принуден завинаги да се откаже не само от грандиозните проекти, но и може би от бизнеса въобще. Хората, преживели такова нещо, обикновено завършват живота си в най-добрия случай като чиновници или пенсионери. В най-лошия — бързат да се простят с живота си.
Кларк обаче нито за минута не се съмнявал, че случилото се е просто незначителен епизод. Като че ли за подобна увереност не е имало никакви основания. „Планината не може да рухне от случайна атака на зайци, дори ако зайците имат стоманени зъби“ — заявил Норман Кларк в отговор на въпроса на язвителния кореспондент от „Дейли Мирър“, дали не смята да се заеме с полезен физически труд.
Жената на Кларк, очарователна англичанка, подарила му четирима синове и две дъщери, винаги е била главната му опора. Двамата се оженили веднага след войната, когато Дороти дошла в Америка, търсейки материали за дисертацията си на тема Едгар По. А намерила Кларк.
Запознали се у Ърл Фишър, чиито криминални романи тогава четяла цяла Америка. Самият Фишер, красавец естет на преклонна възраст и тънък познавач на френските вина се отнасял към криминалните си шедьоври с голяма ирония и постоянно иронизирал Кларк, който ги издавал. Въпреки това Кларк печелел доста добре от тях.
С доходите от издаването на Фишър Кларк основал две научни списания — по проблемите на програмирането, от което тогава малцина имали представа, и специализирано списание по медиавистика.
Дороти признавала впоследствие, че се е влюбила в него от пръв поглед, а когато чула с каква лекота борави с такива сложни думи като „медиавистика“ и „програмиране“, вече съвсем си загубила ума.
За разлика от загубата на компанията, загубата на Дороти през деветдесета година била непоправима. Тогава Кларк напълно потънал в работата си. Годината на смъртта на жена му станала година на раждане за няколко нови компании в най-различни краища на света. „За мен работата е и наркотик, и единственото спасение“ — казва Кларк.
Той прекарал цялата година извън Америка. По платените сметки е лесно да се пресметне, че в течение на една година той е живял в повече от шестдесет хотела от Лондон до Тайван.
И шестте деца на Кларк са завършили Харвард. И шестимата по различно време са работили за по няколко години в различни негови компании. Нито един от тях не само че не е достигнал високо административно положение в компаниите на баща си, но и не е успял да се задържи повече от пет години.
Обяснението е просто. Ако изискванията на Кларк към сътрудниците му са били много високи, то към собствените му деца са били прекомерни. Това, че са били прекалено завишени, доказва самостоятелната дейност на всяко от децата му. Техните търговски и обществени успехи в собствените им поприща напълно доказват способностите им. Които впрочем Кларк е поддържал всячески. На първо място вероятно с това, че съвсем рано заявил на децата си, че не могат да разчитат на някакво сериозно наследство.
При целия суперпрофесионализъм на придворния биограф Роалд Линч в „Парадоксите на Кларк“ има внушителни празноти, запълнени само с общи приказки и анекдоти. Когато на Линч му става трудно да хронометрира един или друг период от живота на Кларк, той поднася на читателя истории като тази за пуснатите в шахтата бълхи или задълбочено започва да пресмята броя на произведенията на изкуството, купени от Кларк. Или пък описва благотворителните му акции.
4.
Втората приятелка на Жизел
26 юли 1994 година
„До Заместник-генералния прокурор
на Руската федерация по въпросите
на следствието Държавният съветник трети ранг