Научих, че е студентка по филология четвърти курс, от романо-германската катедра. Че е страшно влюбчива натура и че й се струва, че вече се е влюбила в мен. Мен също ме изби на откровеност. Наистина, това, че съм специален следовател не влиза в категорията на държавните тайни, но ако не бях толкова уморен и ако бях пил малко по-малко, най-вероятно нямаше веднага да се разприказвам по този въпрос.
Марина обаче не прояви никаква свръхзаинтересованост към нетривиалната ми професия и не се опитваше да изкопчи от мен никакви тайни.
Според мен тя просто искаше да я целуна. Всичко вече беше ясно. Изпълних неизказаното й желание, но не насилвахме събитията, пийнахме още, после още и даже потанцувахме малко.
Когато се върнахме на карирания диван, усетихме, че вече малко ни е хванало, че дрехите ни пречат и че изобщо е време да полегнем, за да не паднем на пода.
Марина се дръпна, отиде до огромния гардероб, извади оттам една кърпа и ме натири в банята, където цареше същият безпорядък. Само че за разлика от стаите тук нямаше толкова предмети, но и наличните бяха на също толкова неподходящи места. В ъгъла имаше комплект за подправки, а до него — сак с някакви кутии за обувки. На табуретката, навити като кълбо отровни змии, се бяха спотаили раирани кухненски кърпи… Влизайки в стаята, намерих леглото вече оправено. Марина бе по раирана хавлия, явно облечена на голо. Тя ме покани да се разполагам и отлетя към банята.
Когато докоснах с глава възглавницата, за малко не заспах, но Марина се върна достатъчно бързо и не успях да се опозоря така…
Събудих се посред нощ. Марина сладко спеше като измамно невинно дете, подложила двете си длани под бузата. Главата не само че не ме болеше от изпитата водка, но и беше удивително чиста и способна за размисли. От което и се възползвах, защото не ми се спеше повече — навън бе съвсем светло, но крясъците на враните, които се разнасяха наблизо, показваха, че още е много рано.
Първото, за което се сетих, беше Люба, и се почувствах в известен смисъл изменник, въпреки че освен погледите тя не ми беше давала никакъв друг повод за това. После се сетих за разказа на Ломанов за търсенията му в библиотеката. Оказа се, че има доста материали. Ломанов ми подготвяше резюме на различните източници. Вече не съществуваха нито Люба, нито дори Марина — мислех за Кларк.
6.
Норман Кларк
Благодарение на изровените от Ломанов материали започна да се очертава картината на живота и съдбата на тайнствено загиналия американски милионер. Норман Кларк се е родил в градчето Блу Бей, близо до Чикаго, на брега на езерото Мичиган. Това е станало през същата година, когато в далечната Русия се извършва Октомврийската революция, наричана в продължение на десетилетия от руснаците „Велика“.
Сведенията за детството му, съдържащи се в „Парадоксите на Кларк“ от Роалд Линч и разпръснати из множество други издания, идеално съответстват на класическите американски легенди за младежа от обикновено семейство с ограничени доходи, който забогатява и става адски важна птица благодарение единствено на необикновените си дарби. Всъщност дарбите му били най-обикновени — пробивност, трудолюбие, стремеж към победа, изострено честолюбие. Плюс малко късмет. Наистина, биографът постоянно подчертава, че на фона на детството на „обикновените“ милионери, детството на Кларк се отличава с това, че още тогава са се проявили нестандартните и контрастни черти на характера му.
Между другото, когато Роалд Линч описва по-късни периоди от живота на Кларк, той постоянно, като страстен колекционер цитира свидетелствата на множество хора, чиито пътища при едни или други обстоятелства са се пресичали с този на Кларк, както хора, познавали го дълги години и в различни периоди, така и хора, за които срещата с Кларк е била просто епизод.
Пишейки за детството, ако не най-достоверни, то поне най-интересни би трябвало да се окажат спомените на съучениците, учителите, другарите в игрите, първите момичета в края на краищата. Създава се обаче впечатлението, че тези хора са съществували в живота на Кларк, но или са умрели много отдавна накуп, или Кларк настойчиво е предложил на биографа си собствената си версия за детството и юношеството си.
Бащата на Кларк е бил скромен търговски пътник по продажбите на шевни машини „Зингер“, майка му — домакиня. Семейството живеело в малка къща под наем. Бащата бил строг и начетен, затова и Норман от малък се пристрастил към четенето.