Наистина навън два проскубани гълъба нежно гукаха и докосваха клюновете си. Фотиев махна с ръка, за да ги изгони.
— Гадини такива! Осрали са целия прозорец!
Птиците се стрелнаха към небето, оставяйки на стъклото дълга бяла ивица…
— В бъдещето, в което вярвам — върна се Фотиев към по-важни неща от лова на птици, — ще бъде създаден мощен Евразийски съюз, в който главната роля естествено ще играе Русия. Но преди това е необходимо да се консолидираме в рамките на изконните ни територии. Имам предвид територията на Руската империя приблизително в границите преди седемнадесета година. При първия етап трябва да преминем от ефимерната ОНД към конфедерация.
— Не е ли по-добре да се говори за федеративно бъдеще за страната ни? — поинтересува се Филин.
— Не ме остави да довърша. Конфедерацията е, първо, един отчасти предварителен етап. Второ, изхождайки от днешната обстановка и прогнозата за близкото бъдеще, ако всичко се развие според нашия сценарий, спокойно може да се говори за федеративно устройство, разпространяващо се върху славянския масив на териториите ни. Главното е да не прибързваме, но и да не изпуснем момента. Бързината е необходима само при ловенето на бълхи, но заедно с това който превари, той ще натовари. — Фотиев се засмя отсечено на шегата си. — Именно за възможно закъснение ставаше дума в заключителната част на доклада до президента. Един вид поставяме аргументите на двете блюда на везната. Ако всичко се развива по нашия сценарий, конфронтацията със Запада е неизбежна. На по-дълбоко ниво това ще напомня студената война, но ние ще спечелим. Ако обаче събитията поемат друг ход, ще се превърнем в треторазредна колония, облечена и наконтена, но лишена от всякаква по-сериозна роля в световната политика. Според мен е по-добре както беше преди — с гол задник, но окичени с оръжие…
— Е, ние точно не сме ходили с гол задник… — весело, почти момчешки се разсмя Филин.
Фотиев се усмихна.
— Говоря фигуративно, много добре знаеш. Какво му трябва на нашия народ? Изглежда, че от живота му трябват само ядене, пиене, къща и жена. Но така изглежда само отначало. После ще се опомни, ще почне да вири нос, велика нация, демек, и ние трева не пасем, но ще бъде късно. Народът е глупак, само вторият акъл му е на място. Нашата роля се свежда именно до това, да бъдем този „втори акъл“. Само че навреме.
Звънна телефонът на широкото бюро. Фотиев вдигна слушалката. Той изслуша съобщението, сложи я обратно и мълчаливо закрачи от единия до другия край на стаята.
— Какво става, Кардинале, лоши новини ли? — внимателно попита Филин, отпивайки от чашката.
— Да, неприятност. Убита е балерината Лебедева. В апартамента си тази сутрин. Излиза, че ще се наложи да неутрализираме и още някой освен Турецки. Страхувам се, че това не е просто криминално престъпление. От апартамента не е откраднато нищо, но всичко е преровено. Струва ми се, че са търсили, точно това, което иззехме отдавна. Същите тези копия от договорите, по които под формата на стоки за масово потребление и медикаменти според нашите сведения са правени сделки с оръжие.
— Какво, да не би балерините в днешно време да търгуват с оръжие?
— Не бе, Лебедева в случая е деветата дупка на кавала, както впрочем и убитият Дейвид Ричмънд. Тук са замесени по-едри риби. Аз самият още не знам всичко. Хората ми сега се занимават много детайлно с този случай. И Турецки, скъпият наш Истанбулски, и той рови в тази посока. Нека си рови засега, само да не прекалява. Такива хора няма да ни попречат, макар че ако започнат да пречат… Мисля, че ще трябва да се срещна с него след известно време. Най-важното е да не успее да се доближи до историята с Норман Кларк. Не ни трябват излишни жертви. И от двете страни. Шефът е много загрижен от това, че продължават да се занимават с този случай. Вече се е свързал по своите канали с генералната прокуратура, но те се инатят. От една страна, са отвикнали от силната ни ръка, от друга, се позовават на лично разпореждане на президента. Президентът издава какви ли не разпореждания. И какво сега, всичките ли трябва да се изпълняват? — В гласа му се усещаше искрено недоволство. — Кофти стана с Кларк наистина — продължи той след минутен размисъл. — Издънихме се, така е. Онези от ЦРУ веднага надушиха нещо. Казват, че лично Джеймс Улси контролира случая. Усетиха американците, че не е на добре. Ако стане нещо, всичките ще си изхвърчат от постовете. В този парадоксален случай изведнъж се оказа, или така поне изглежда, че директорът на ЦРУ е наш сътрудник — волен или неволен.