На сутринта ситуацията беше обратната. Сега спеше Люба. Седях до нея и разглеждах трогателното й триъгълно личице с размазан около очите грим, разпиляната по възглавницата дълга коса изглеждаше абсолютно черна на утринното осветление. „Русалка“, кой знае защо си помислих аз.
Огледах се. Напивайки се снощи, меко казано, като прасе, успях да огледам само домакинята. Сега тя спеше и не ми оставаше нищо друго, освен да действам самостоятелно. За начало отидох да се измия. В банята като артилерийска батарея се бяха строили по ръст флакони, тубички, шишенца с явно скъпа, предимно френска козметика. Помирисах един флакон напосоки. Миришеше си добре, във всеки случай доста по-добре от мен. След като за малко не си измих зъбите с някакъв крем за лице, накрая все пак открих пастата за зъби. Тъпо разгледах плочките, на които платноходи се редуваха с параходи и плаваха нанякъде, също както ние вчера с кокошката, и реших все пак да си взема един душ. Студената вода почти ме накара да дойда на себе си. „Турецки, отивай в кухнята да правиш кафе!“ — нареди седящият вътре в мен Турецки. Той обичаше да пие кафе сутрин. Явно обича и да пийне. Снощи нещо не чувах гръмките му протестиращи възгласи.
В кухнята на Люба на масата имаше някакъв странен снежнобял апарат — я кафеварка, я машина за рязане на моркови.
Можеше да се окаже и съвсем обикновен микроскоп (европейски стандарт! — казва в подобни случаи Ломанов). Реших да не си правя експерименти и издирих — ненапразно съм изслушал толкова лекции по криминалистика! — обикновено джезве нейде из дълбините на белия шкаф. Всичко в кухнята на Люба беше бяло и чисто като в операционна. Кога е успяла да разтреби вчера?
Сложих двете снежнобели чашки с кафето на подноса. По изключение подносът беше черен на едри червени цветя. Стараех се да вървя много внимателно, защото по неизвестни причини ми се струваше изключително важно чашките да не се плъзнат от цветята, върху които ги бях положил старателно.
Люба още спеше. Жал ми беше да я будя. Поставих подноса върху ниската масичка. Посръбвайки от кафето, гледах през прозореца. Мислите ми не искаха да се подредят в стройна редица. Едновременно мислех за Люба, за смъртта на Олга, за случая на Кулчински, за Марина, на която трябва поне да се обадя… Някъде в дебрите на съзнанието ми ме гледаше с изпъкналите си очи-очила Семьон Филин, геополитик-теоретик. Всичко това се плъзна през паметта ми като второстепенно. Норман Кларк, Норман Кларк, ето кой самоволно, без покана, бе заел мислите и чувствата на следователя Турецки.
Странно… Нима вече всеки път, когато се будя до жена, ще мисля за този митичен Норман Кларк?
9.
Норман Кларк
Налагаше се да се занимавам не само с Норман Кларк, а и с историята на САЩ, която, както се оказа, ни е напълно непозната.
Около средата на трийсетте години, когато Кларк вече не е момче, а напълно дееспособен младеж, Съединените щати започват да се оправят от последиците на чудовищната икономическа криза, стоварила се върху страната между двайсет и девета и трийсет и трета година. Страхът отново да се лиши от всичките си спестявания вече престава да виси като дамоклев меч над всеки американец. Частната инициатива не само се приветства, но и получава подкрепа от държавата според силите й. Знаменитият „нов курс“ на Франклин Делано Рузвелт дава първите си плодове.
Букетът закони, приети за няколко години, е хубав подарък за гражданите на страната, встъпила на практика в нов етап от развитието си. Това вече не е „дивият капитализъм“ от периода на първоначално натрупване, а напълно организирана, в определена степен справедлива система на обществени отношения.
Всичко това става естествено не само под влияние на кризата, но в огромна степен и защото целият свят встъпва в нова ера. Положението на Съветския съюз, на който преди всички предричат скорошна гибел, дотолкова се стабилизира, че най-прагматичните политици начело с Рузвелт разбират — със СССР е много по-изгодно да бъдеш ако не в приятелски, то поне в пристойни отношения.
Ф. Д. Рузвелт започва управлението си с установяването на дипломатически отношения със СССР. През трийсет и пета година е подписано първото съглашение между СССР и САЩ.
На този фон не трябва да се преувеличава „приятелското отношение“ на американското правителство към болшевишката идеологическа доктрина. Зад фасадата на външното благоприличие именно в този период се разгръща почти в цялата си мощ фронтът на тайната война между разузнавателните служби на великите държави.