— И как ги измъкнахте изпод земята, тези ваши деца на подземието? — осведоми се Ломанов.
— В такива случаи най-важното е да имаш свои хора навсякъде. Керченските следователи прибраха един тип от бандата на Башмаков. Срещу обещанието да му съкратят малко присъдата той ни насочи към мястото на дислокация на конкурентите. Между другото много хора бяха недоволни от тях. Работата е там, че в лапите им често попадаха приятели на местните мафиоти. Сами разбирате кой може да дойде сега от Москва с ягуар. Ето вие например се кандилкате в нашата барака… Горе-долу знаехме в коя част на каменоломните са обзавели убежището си, но там има толкова входове и изходи, че не е никак лесно да ги измъкнеш. Наложи се да използваме армейска част и барети. С насочени взривове и гранатомети затрупаха входовете, които откриха, няколко дни им хвърляха ту димни шашки, ту гранати със сълзотворен газ. На третия ден под земята влязоха баретите. Тогава вече знаехме почти със сигурност къде точно се крият. Никой не избяга. Въпреки че отчаяно се защитаваха. Такива ми ти работи, скъпи мои московчани — завърши Лушников с подчертан московски акцент.
Влизахме в Севастопол.
Докато минавахме през центъра на града, където всичко издаваше присъствието на флота — и множеството моряци в красиви бели униформи, и мирисът на море, и силуетите на корабите в далечината, Лушников ни съобщи, че всъщност отиваме извън града. Оказа се, че Герберт, нашият мълчалив шофьор, ще ни бъде и домакин.
— Разбираш ли, Сашок — доверително ми каза Лушников, — отначало смятаха да ви настанят в хотела на щаба на флота. Но там всеки нов човек бие на очи. А срещу този лейтенант Сотников явно е било извършено преднамерено нападение. Някои хора господ ги пази. Не е ясно какви са в случая интересите на спецслужбите и колегите им. Сега имаме маса „сигурности“ — флотска, руска, украинска. Много баби, хилаво дете, нали знаеш. От една страна. От друга, сега доносниците са три пъти повече. Нали разбирате, интересите са много и различни, а аз отговарям за вас с главата си. Пък и плажът е съвсем наблизо, ще успеете да се изкъпете в свободното си време.
Колата спря на една разцъфнала уличка в покрайнините. Близостта на морето, шумолящо някъде съвсем наблизо, не беше позволила на палещото слънце да изгори местните лозя. Тук те бяха много. В „нашия“ двор вече наливащите се със сок гроздове висяха точно над главите ни. Позволих си да си откъсна едно зрънце, но то се оказа съвсем кисело.
Герберт ни представи на жена си Оксана, пълна, жизнерадостна украинка. След като ни огледа с набито око, тя отдели за Серьожа една съвсем мъничка стая в къщата до кухнята, а нас двамата с Марина придружи навътре в градината до отделна барака, обзаведена като работилница-музей.