Не приемах възражения. В никаква форма.
Майор Непейвода ме покани в кабинета си. Беше извънредно любезен и уклончив. Бих предпочел да ме напсуват здраво, но да ме снабдят с някаква полезна информация, отколкото да ме поят с чай с гевречета и мармалад, да ме разпитват за Москва и да се оплакват от непрофесионализма на украинските колеги. По отношение на последното не можех да не подкрепя Непейвода. Той искрено се развесели, когато му разказах историята, случила се преди няколко часа пред военната болница. И един вид в замяна ми разказа малко за „мъртвата яхта“.
— Весела работа е тази вражда. В някои моменти започва да ми доставя удоволствие. Въпреки че в повечето време с украинското разузнаване само си пречим едни на други. Абе да са живи и здрави. Ще ви кажа, че ако сериозно ви интересува историята с тази яхта, то трябва да търсите не тук, а в Москва. Аз какво — дойдох, взех, предадох. Всичките са ги очистили. — Непейвода тежко въздъхна.
Помислих си, че е свършил, но той заговори отново:
— Честно казано, всичко това до известна степен ме възмути. Може и да не съм толкова едра риба, но не искам да бъда и пешка. Затова ще ви кажа нещо, което всъщност нямам право да казвам. Вие сте представител на генералната прокуратура, на която все още може да се има доверие. Бяхме принудени да предадем всички документи и компютърни материали, открити на яхтата, на Службата за външно разузнаване. Сигурен съм, че само тези материали могат да хвърлят светлина върху тайнственото произшествие. Усещаме силен натиск от Москва по отношение на този случай. Опитайте се да разберете за какво става дума, ако имате подкрепа на такова ниво. Страхувам се, че и в Москва няма да ви оставят да ровите надълбоко, но опитайте…
— Благодаря ви за ценната информация — здраво стиснах ръката на майора.
Разбира се, досещах се, че на яхтата са били намерени някакви материали. За това не се иска много акъл. Но сега знаех (за което впрочем също се досещах), че съдбата отново ме среща с четиринадесети блок в Кунцево. Този път може да опитам връзките на Меркулов, Службата за безопасност на президента и Главното управление за охрана на Русия. В краен случай непосредствено чрез генералите Коржаков и Барсуков. Тук щеше да бъде опасно и безсмислено да изтъквам тези връзки. Всички тези ведомства вероятно никога няма да заживеят в мир.
Трябваше да се срещна и с полковник Улянов, чийто служебен телефон глухо мълчеше. Излизаше, че мога да го намеря само чрез Непейвода. Наложи ми се да използвам банален, но печеливш похват.
— Кажете ми, как да намеря полковник Улянов? Имам пратка за него от Москва.
Майор Непейвода се усмихна с разбиране.
— Приказките, драги, си ги запазете за пред момичетата, а полковник Улянов можете да намерите у дома му.
Той ми написа номера на едно листче.
— Обадете се на този телефон. Възможно е и да ви разкаже нещо. Вече няма какво да губи. Пенсионираха го със заповед на командващия. Правете си изводите. Нека да ви дам един съвет — всичко казано от него, делете на седем, а най-добре на четиринайсет. Напоследък имаше явни проблеми с главата. — Непейвода направи характерен жест, като че ли завинтваше показалеца си в слепоочието.
Майорът ми харесваше все повече. Мисля, че лично си проверява кабинета всяка сутрин. В търсене на нови бръмбари. И се разправя с тях като майор — бързо и не без удоволствие. В противен случай и на него не му оставаше много служба.
Реших най-накрая да се разходя из центъра на града, да пийна кафе някъде и да се обадя на Улянов.
Съдейки по миризмата, в откритото кафене край морето правеха съвсем прилично кафе. Седнах на крайната масичка и запалих цигара.
Не си бях изпушил цигарата, когато с чашка кафе в ръце се приближи човек на средна възраст с военна осанка и помоли за разрешение да се присъедини към мен. Кимнах и продължих да разглеждам афиша с невероятен дизайн на колонката срещу кафенето.
На афиша изобразен в профил мъж втренчено гледаше потенциалните си пациенти с двете си очи, сместени в едната половина на лицето му. Докторът хипнотизатор Кривенко предлагаше лечение на алкохолизъм и тютюнопушене чрез един хипнотичен сеанс. Хора с измъчени лица ужасено бягаха от грамадна бутилка и свита като змия цигара. Очите на доктора, освен странното си разположение имаха още една особеност — в тях напълно липсваше ирисът. Това бяха очи, състоящи се само от бяло и зеници. Много концептуален афиш.