Едва в началото на есента на четиридесет и втора година Кларк е прехвърлен в Пенсилванския пехотен полк, който скоро взима участие и десанта на англо-американските войски в Северна Африка. А по-късно, през лятото на четиридесет и трета, Кларк участва в знаменитата операция, в хода на която англичаните и американците завземат Сицилия. По това време той вече е врял и кипял войник.
След сицилийската операция, където Кларк е ранен за пръв път, той бива изпратен отново в Америка. Заточен, както се изразява той впоследствие. Опитът му потрябвал отново за подготовката на новобранци, с която се занимава в Уилмингтън. Съединените щати започнат сериозна подготовка за откриването на втори фронт.
Но именно благодарение на преместванията си Кларк успява да вземе участие едва ли не във всички най-значителни операции на англо-американските войски. В това число и в знаменития десант в Нормандия, ознаменувал откриването на дългоочаквания втори фронт.
Кларк стъпва на територията на Франция в състава на Хартфордския полк. Командирът на трети батальон, в който служи Кларк, капитан Мерит, разказва впоследствие, че най-яркият му спомен от онези дни във Франция е битката за плацдарма до моста през река Орн в близост до Грембоската гора. Всъщност тази операция на батальона е само отвличаща маневра.
Срещу батальона излизат части от немската двеста седемдесет и пета пехотна дивизия. Този плацдарм се превръща буквално в гробище за батальона. Самият Кларк по-късно признава, че в продължение на четиридесет и осем часа е бил напълно убеден, че е дошъл краят му.
Естествено, след като мине известно време, бившите войници разказват множество истории, които са се случили по време на бойните действия. Понякога тези разкази приличат на рибарските раздувки кой каква огромна риба е хванал. Или ловджийските истории, където убитият язовец се превръща в разярена мечка, а скромната, почти домашна патица — в ято диви пъдпъдъци. Но все пак, когато много хора разказват тези истории за един и същ човек, се създава впечатлението, че има поне някакви основания за подобно митотворчество.
За Норман Кларк има много такива истории. Един бивш редник от неговия взвод например си спомня, как Кларк с няколко войници се отскубнал напред, възседнал трофеен мотоциклет и залегнал на края на гората. Абсолютно неочаквано пред тях се появил огромен немски „Тигър“. Кларк обаче не изпитал прекалено силен ужас. Тоест изобщо не изпитал ужас. Но по съвсем тривиална причина.
Работата е там, че той от детството си не пиел. Веднъж като малък опитал и бил жестоко набит от баща си. А сега ординарецът на капитан Мерит, виждайки, че лицето на Кларк придобива прекалено бледен оттенък, му пъхнал в ръцете бутилка уиски. След като отчаяно отпил от нея, Кларк вече не се страхувал от нищо. Не само това, той изобщо не знаел как се кара мотоциклет. Наложило се да го усвоява в движение. А на всичкото отгоре и този немски танк!
За щастие, той имал противотанкова пушка. Прицелил се, стрелял два пъти и улучил два пъти.
Впрочем според многобройните свидетелства Кларк още тогава възхищавал другарите си от полка със знанието на чужди езици. С французите говорел на френски. В познанията му по немски другарите му се убедили за пръв път, когато позициите на батальона се намирали в непосредствена близост до немските окопи. До тях долитали яки немски псувни по техен адрес. Намигвайки на съседите си от окопа, Норман изкарал такива гръмки тиради на немски, че немците млъкнали сащисани. Когато Норман превел думите си на своите другари, те дълго и весело се заливали от смях.
Един от другарите на Кларк си спомнял впоследствие, че веднъж го попитал какъв ще стане след войната. Кларк му отвърнал с абсолютна сигурност, че ще стане милионер.
Друг негов другар от полка, капрал Портър, казал за Норман Кларк в интервю за вестник „Ивнинг Поуст“ загадъчната на пръв поглед фраза, че този човек би могъл да продаде и пясък на арабите.
След изпращането на батальона за реорганизация по заповед на командира на полка генерал-майор Бел Кларк известно време служи като преводач в щаба, а също така и в лагера за военнопленници в Амиен. След което заминава с остатъците от батальона си в Белгия и там получава отпуска, която използва за пътуване до Париж.
Тук, както признава по-късно, страшно му провървява. Първо, среща се с генерал Фрост, който по време на Сицилийската кампания командва полка, в който служи Кларк. Тогава Фрост бил още само полковник. С Кларк, който командвал взвод, ги сближила общата любов към шаха.