Срещата в Париж е особено удачна шахматна комбинация, като че ли скроена от самия живот. В Париж генерал Фрост ръководи армейската разузнавателна служба. Оттогава до края на войната Кларк служи в това ведомство. Той получава право да носи както военна униформа, така и цивилно облекло по свое усмотрение.
Този вид служба, знанието на езици и съсредоточаването в европейския театър на военните действия на множество хора, още тогава имащи влияние в политиката, а също и на такива, на които тепърва предстои да играят значителна роля в близките следвоенни години, дават на Кларк възможността да се запознае с хората, с които впоследствие дълго време ще поддържа контакти.
С тези, чрез които ще се приближи към светая светих на американското общество. Нищо не сближава хората така, както общите военни спомени.
Даже след продължителната фашистка окупация Париж си остава Париж, най-романтичният град в света, където дори военните заприличват на художници. Тук, в едно френско семейство, което като много други с огромно удоволствие и обич приема победителите, Норман Кларк се запознава с Коко Шанел. Неочаквано те се сприятеляват — двамата имат нещо общо. Авантюристична жилка, екстравагантност от най-добър тип, любов към свободата и независимостта, а също и към красивите предмети и хора.
Великата Мадмоазел е широко известна в целия свят. Тя е фантастична жена, не просто признат моделиер. Коко Шанел създава не само нов облик, но и нов тип на жена. Неслучайно в течение на много години тя е един вид притегателен център за няколко поколения жени. Тя сваля корсета от жените, дава им усещане за самостоятелност и независимост.
Самата Шанел казва, че победата й се дължи на здравия разум и някои много прости неща.
С каквото и да се заеме, Шанел внася нови мотиви. Знаменитият й парфюм „Шанел №5“ става едва ли не най-важното събитие в историята на парфюмерията на двадесети век. Шанел се отказва от традиционните цветни аромати и изобретява състав, в който влизат осемдесет елемента. Това е свежестта на цяла градина, но в нея не може да се различи мирисът на нито едно конкретно цвете. Тази подробност особено възхитила младия Норман Кларк.
Шанел първа смесва скъпоценните камъни с фалшиви, въвеждайки бижутерията в ежедневието на всяка жена. Това съвпада с идеята на Кларк за създаването на нов тип вестник, съчетаващ всичко, което се смята за несъчетаемо — от борсовите новини и литературата до светските клюки и криминалната хроника.
Размахвайки ръце, Кларк разказвал на Коко за новата си идея, в която Коко не видяла нищо кой знае колко ново, но решила, че просто тя нещо не разбира и че този американец тепърва ще завоюва света, включително и света на модата. Но всичко това ще стане след войната.
Тя никога не е уточнявала какво точно е правела по време на окупацията според инструкциите на някакъв английски полковник.
В Париж се говорело, че Шанел се измъкнала с помощта на парите. Казвали също, че това е станало благодарение на покровителството на Уестминстър, личният приятел на Чърчил, който се бил застъпил за нея.
Норман Кларк, който вече бил близък с американското разузнаване, тясно сътрудничещо си тогава с английското, знаел, че въпросът изобщо не е в покровителството на високопоставени любовници и в парите, а в това, че Коко Шанел действително е играела известна роля в действията на англичаните на окупираната от немците френска територия.
Норман за цял живот запомнил думите на Шанел, казани от нея при една от първите им срещи: „На двайсет години вашето лице ви го дава природата. На трийсет го вае животът. Но на петдесет трябва да го заслужите сам.“
Тогава, през 1944 година Коко Шанел е вече на около шейсет, Кларк — на двайсет и седем. Нито той, нито тя не предполагат, че приятелството им ще продължи дълги години и че именно Норман Кларк ще бъде онзи американец, който ще възроди името й през 1954 година.
Цялата дейност на Кларк в Париж е обкръжена от ореола на тайнственост. Може би и Коко Шанел отначало е привлечена точно от този аромат на тайна. Но тази загадъчност е забележима не само за нея. Кларк обича да показва пропуска си, издаден от американската военна администрация: „Приносителят на горното, №12947511, лейтенант Норман Кларк, е американски военнослужещ и има право да се намира в Париж и да носи всякаква военна униформа, а също така и цивилно облекло.“