Във връзка с успехите на руснаците на Източния фронт и с проточилото се откриване на втория фронт съюзниците се опасяват не без основание от комунистическо въстание в редиците си. Норман Кларк е натоварен със задачата да проучи доколко е реален подобен нежелателен развой на събитията.
Кларк се облича ту в морска униформа, ту в униформа на майор-десантчик, ту в работнически комбинезон. Освен всичко друго този маскарад му доставя истинско удоволствие. Колкото до възможността за комунистическо въстание, в донесенията си до командването Кларк е принуден да констатира, че слуховете и измислиците по този повод са, меко казано, силно преувеличени.
Съществува дори план да бъде спуснат с парашут в тила на немците, за да събере и предаде сведения за подготовката на Вермахта за отбрана. Но кой знае по какви причини този план не е осъществен.
Малко по-късно Кларк получава назначение в четвърти батальон на Норфолкския полк, който трябва да вземе участие в грандиозната операция „Плъндър“. Тази операция представлява последният сериозен напън, благодарение на който съюзниците трябва да се окажат на другия бряг на Рейн.
Вече е пролетта на 1945 година. Бойните полета се превръщат в кална каша и операцията се проточва в рамките на цели пет седмици. Пет мръсни дълги седмици.
Но на Кларк не му било писано да вземе участие в завършването й. Той е ранен при атаката на село Рид по пътя към Бремен и е изпратен във Фонтенбло, където се намира военната болница.
След раняването му дават отпуска — дори има право да се върне в Щатите. Той обаче предпочита да прекара отпуската си в Париж.
Париж е беден, но както винаги прекрасен.
Вечер Кларк ходи в клубовете и малките театри, така многочислени в района на Елисейските полета, а през деня започва да изучава руски език „от нямане какво да прави“, както обяснява на всички. Войната е завършена, но с цялата си сериозност възниква въпросът за следвоенния световен ред.
През юни четиридесет и пета Кларк е командирован в Берлин в състава на челен отряд, изпратен да приеме американския сектор на Берлин от Съветската армия. В задачата на Кларк влиза да разквартирува батальона си в Берлин. Както си спомня впоследствие, налага му се да работи денонощно, за да приведе казармите в приличен вид. Преди това в тях са настанени съветските войски, които ги оставят „в отвратително състояние“.
Знанието на езици му е от полза и тук. Скоро е назначен за адютант към военната администрация, разположена в берлинския затвор Шпандау. Това е отговорна работа, но му се налага прекалено много да си седи в кабинета, което не съответства на бурния му темперамент.
Западният свят, развълнуван от победата, се отдава на безграничен възторг, за който според Кларк няма никакви основания, във всеки случай той пише точно това на приятелите си в Америка. Той смята, че в Потсдам е достигнато много малко. Скоро след това е хвърлена бомбата над Хирошима. Малцина осъзнават, че Парадът на победата на съюзниците в Берлин на 7 септември се провежда вече в различна епоха — настъпил е ядреният век.
Кларк напуска службата във военната администрация и отново се връща в батальона си. Дните му минават в напрегнати, но не прекалено обременителни грижи за битовото устройство на военнослужещите от батальона.
През септември Кларк е назначен за офицер от разузнаването на батальона. Но скоро става известно, че батальонът ще бъде отзован от Берлин. Налага се Кларк да положи немалко усилия, за да получи назначение в разузнавателната служба на американската зона. Това би му дало възможност да претендира за длъжността чиновник по връзките с разузнаването в Контролната комисия. Длъжността е цивилна, но дава големи пълномощия и солидна заплата. В крайна сметка в късната есен на четиридесет и пета той пристъпва към новата си длъжност в качеството на следовател от разузнаването.
Кларк се занимава с разследване на немски военнопрестъпници, не най-едрите, но все пак достатъчно значителни. По тази линия на негово разположение са и документите, отнасящи се до така нареченото „завещание на Хитлер“. Кларк участва и в издирването и задържането на някои военнопрестъпници.
Но най-важни за бъдещето на Кларк са контактите му с немски учени, занимаващи се с военни проблеми и разработки. Тези контакти с хора на науката поставят основата на бъдещото богатство и благосъстояние на Кларк. Той разбира, че науката е главната движеща сила на прогреса. От това кой дава пари за нея зависи в каква насока ще се развива — дали ще работи за благото на човечеството или против него. През годините Кларк влага огромни средства в най-различни отрасли на науката и това дава потресаващи резултати.