Е, добре поне че не е някъде по-надалече. Щото в живота на следователя, разбирате ли, всичко може да се случи. Човек не може да предвиди всичко.
— Госпожа Спиър?
— Да, аз съм.
— Безпокои ви Турецки. Следовател. Същият този частен детектив, който имаше честта да присъства една вечер у вас наскоро.
— Разбира се, разбира се. Спомням си. Нали бяхте с Олга… Каква ужасна история. Още не мога да дойда на себе си след всички тези смъртни случаи.
Акцентът й беше по-забележим, защото говореше много бързо и някак автоматично. Изглежда, искаше по-бързо да завърши практически още незапочнатия разговор.
След фразата за смъртните случаи тя замълча, очаквайки продължение от моя страна. Разбрах, че в дадената ситуация само пряката молба за среща може да бъде уместна.
— Рути, трябва да се срещна с вас. Днес.
— Не, не. Точно днес няма да мога. Отивам на вилата. Хванахте ме на вратата. Извинете.
По тона й разбрах, че трябва непременно да поговоря с нея. Именно днес. Сега. Или в краен случай да я видя. Нея. Или онзи, при когото толкова бърза да отиде.
— Добре, нека да се чуем утре — казах й аз и затворих слушалката колкото се може по-вежливо.
Чичо Стьопа и аз пристигнахме почти едновременно пред високия блок на „Котелническа“. Наистина, аз бях успял вече да паркирам колата пред кино „Илюзион“.
Входът на Рути беше в двора и тя можеше да мине само през безистена, излизащ на Яуза. Качих се във волвото на чичо Стьопа и застанахме на сто и петдесет метра от безистена.
Предвидливият чичо Стьопа ми подаде старомодни тъмни очила.
— С тях съм точно като американски шпионин — казах аз, поглеждайки се в огледалото.
— Шпионин, шпионин, ама не е Турецки — мъдро разсъди чичо Стьопа.
Бях принуден да се съглася с него.
Както и предполагах, изказването на Рути, че съм я хванал на вратата, беше силно преувеличено. Често жените, смятайки, че вече са готови да излязат, още четиридесет минути след това се „привеждат в ред“.
Точно трийсет-четирийсет минути след разговора ни по телефона синият мерцедес с жълти чуждестранни номера плавно се изтърколи от безистена и зави към крайбрежната на Москва река. Залепихме се на такова разстояние, че да не я изпуснем, но в същото време да не се мяркаме в огледалото на мерцедеса. От друга страна, колите бяха напълно достатъчно, за да може волвото ни да не привлече внимание. А и едва ли Рути би ме заподозряла в такова коварство. Освен нея в мерцедеса нямаше никой.
Минахме Кремълската крайбрежна, излязохме до Манежа и завихме по Нови Арбат. От тук започваше правителственият маршрут, по който почти нямаше светофари. Рути набра солидна скорост. Ние бавно я настигахме. Чичо Стьопа си тананикаше някаква съвременна натрапчива мелодийка. Очевидно ме щадеше, заменяйки с песен задължителната програма вицове.
Рубльовското шосе ни изведе от града през естакадата. Имах чувството, че не сме в Русия, а най-малкото някъде в Европа. Тъй като на практика не срещахме съветски коли. Все повече мерцедеси от последните модели, тежки помпозни америкъни, видяхме един ягуар и един рокфелер, подобен на полиран танк. От двете страни на пътя започнаха да се отклоняват акуратни пътечки със забранителни знаци и постове на ГАИ пред всяка.
Както при болшевиките, така и при демократите този район се използваше за спокоен живот от представителите на управляващата класа. Общо взето, нищо не се беше променило през последните години. Само част от вилите на бившите отговорни работници от ЦК и министерствата сега се даваха под наем на чужденци и бизнесмени.
А малко по-нататък, на Николина Гора, живееше целият московски бомонд. Но не стигнахме дотам. Рути зави близо до Жуковка.
Мръкваше се. Въздухът бе тих и прозрачен. Дори близостта на шосето не можеше да заглуши аромата на вечерните градини. Поседях още двайсетина минути в колата, давайки си сметка, че мерцедесът не е игла дори в Жуковка и че тъмнината е по-важна от загубеното време. „Тъмнината — приятел на Младежта“, мъдро казвахме в горните класове, изключвайки осветлението на училищните вечери. Момичетата пищяха оглушително, но както показа по-нататъшният жизнен опит, се радваха на тъмното едва ли не повече от момчетата.