— Вече е направено. — Файбисович се разтопи в усмивка.
Той беше изключително доволен от договора, от себе си, от шампанското и въобще от живота.
Колегите по бизнес си стиснаха ръцете и се уговориха непременно да се срещнат в най-скоро време в неофициална и непринудена обстановка. Нестеров посочи с очи минаващата дългокрака красавица и многозначително намигна:
— Разбира се, без съпругите, господин Файбисович?
— Точно в момента нямам съпруга. Едната свърши, другата още не е почнала — по бащина традиция Файбисович завърши разговора с шега.
Съпровождан от трима бабаити главорези, както ласкаво ги наричаше самият той, Файбисович тръгна към колата си.
По проспект „Вернадски“, където се намираше офисът на „Амалгама“, не се виждаше нищо подозрително. Фордът на Файбисович потегли.
Само човекът от охраната на фирмата, който остана да изпуши една цигара пред вратата, видя как след като мина двеста метра по булеварда, фордът неочаквано излетя във въздуха, като че ли беше решил да стане самолет, и вече във въздуха се взриви на множество парченца горящо желязо. Взривът разтърси околността. Стъклата на няколко блока изхвърчаха от рамките. Пострада и паркираният отстрани стар москвич. За щастие други жертви нямаше.
Така завърши земния си път Венедикт Файбисович, синът на Василий Файбисович…
Нестеров незабавно утрои охраната си, тъй като и на него му бяха звъняли от тайнствената „Лотона“, за което той пропусна да уведоми Файбисович по стара комсомолска привичка да си мълчи.
Не счете за нужно. Или необходимо. Или в крайна сметка изгодно.
На Стария площад, в бившия ЦК на КПСС, където сега се намира Администрацията на президента, се провеждаше станалото вече традиционно съвещание по борбата с организираната престъпност.
Константин Дмитриевич Меркулов, заместник генерален прокурор на Русия, седеше в залата за конференции и внимателно слушаше докладите на представителите на различните ведомства за състоянието на нещата в столицата. Естествено, повечето цифри му бяха известни от ежедневните сводки, донасяни на бюрото му. Но едно е да прелистваш сухи хартии и съвсем друго — да слушаш живи хора.
Макар че всеки от изказващите се не за пръв път се отчиташе пред толкова сериозно събрание, присъствието на президента караше говорещите да бъдат по-откровени и самокритични. Резкият характер на президента бе известен на всички.
А и нямаше кой знае с какво да се оправдават — ситуацията наистина беше почти ужасяваща. На съвещанието присъстваха всички началници на административни ведомства. Макар че често се изказваха не те, а заместниците им.
В президиума седяха министърът на вътрешните работи Виктор Ерин, началникът на Федералната служба за контраразузнаване Сергей Степашин, началникът на Меркулов, станалият вечен и.д. Илюшенко, прокурорът на Москва Генадий Пономарьов, заместник-министърът на правосъдието Евгений Сидоренко, началникът на столичното управление за борба с организираната престъпност Владимир Рушайло и началникът на МУР Александра Романова.
В първия ред отдясно Меркулов забеляза едрата глава на директора на Службата за външно разузнаване Евгений Маков и плешивия му заместник Митирьов. Разузнавачите както винаги седяха отделно и настрана.
Главата на Меркулов като добър компютър пресяваше информацията, отхвърляше подробностите и се концентрираше върху главното. По традиция именно той информираше сътрудниците на генералната прокуратура за тези съвещания на високо равнище. Затова като че ли предварително съставяше съобщението си за хората, непосредствено свързани с разследването на реални конкретни престъпления и с надзора за съблюдаването на законността.
Меркулов беше убеден противник на драконовите мерки, защото съдейки по опита, тези мерки само външно водят до сдържането на престъпността, пораждайки всъщност неописуема правна анархия.
Следователят е длъжен строго да се придържа към буквата на закона. Дори и да е единственият. Но понякога и сам воинът е воин.
Престъпникът трябва да лежи в затвора, както казваше героят на Висоцки от известния филм „Мястото на срещата да не се променя“. Да, трябва да лежи, на всяка цена, само не и с цената на нарушаването на закона от страна на органите на реда. Снежната топка започва от една снежинка. И после се чудим на лавината от корупция и престъпления, стоварила се върху „кристалночистите“ ни органи. Меркулов горчиво се усмихна на размислите си и се заслуша в изказването на министър Виктор Ерин.