Малцина биха се досетили, че не толкова гибелта на сина му го накарала да напусне страната за доста дълъг срок, колкото настойчивото желание на внучките да видят и да се запознаят с истинска жива кралица. Тъй като желанието на момичетата било закон, а и в дадения случай не противоречало на намеренията на Спиър при всички случаи временно да напусне страната, те, тоест Семюъл и внучките, скоро се преселили в резиденцията на американския посланик в Хага.
Роуз Спиър останала в Америка. Това на практика означавало развод. Семюъл оставал съсобственик на юридическата кантора в Далас, също тогава основал и благотворителния фонд, който още не носел името му.
Годините работа в Европа му донесли не само душевно равновесие и славата на мъдър политик, но и помогнали на фонда му сериозно да се закрепи. Парите за фонда се стичали отвсякъде — и благодарение на личното обаяние на Спиър, неговата изключителна порядъчност и грандиозните реализирани проекти на фонда.
Така например за сметка на фонда били организирани няколко значителни художествени мероприятия в Амстердам — изложби на класическа живопис от най-различни световни музеи обиколили не само основните столици, но и градовете на провинциална Европа и Америка.
Естествено, всичко това се осветявало широко в световната преса и създало известно и добро име не само на фонда, но и на самия Спиър. След известно време благотворителният фонд бил наричан само фондът „Спиър“. В крайна сметка това име се затвърдило официално.
От една страна, се увеличавали пожертвованията, от друга — все по-широки сфери на нетърговска дейност получавали реална материална и морална подкрепа — хуманитарни и естественонаучни изследвания, библиотеки, музеи, конкретни учени, художници, писатели.
Но най-големите поклонници на Спиър били художниците. Именно със средства на фонда бил реставриран цял район в Амстердам близо до Централната гара. Бившите складове били превърнати в ателиета, където млади художници от целия свят имали възможност да работят.
Сестрите растели като истински холандки — Семюъл Спиър бил посланик в Нидерландия до 1984 година. Въпреки че през по-голямата част от времето живеели в Хага, истински обичали Амстердам.
Дядо им започнал много рано да води Баби и Нанси по художествените музеи на Амстердам, а после и по други музеи на тази малка, но като че ли просмукана с живопис страна. В Амстердам обичали да ходят в „Рейксмузеум“ и Музея на Ван Гог.
Музеят на съвременното изкуство понякога предизвиквал у тях пристъпи на епичен смях. При това както в самия музей, така и при самото му споменаване.
Възпитани с класическото изкуство, едва по-късно, след като се запознали и се сприятелили с художниците, чиито изложби организирал дядо им, те разбрали, че и съвременното изкуство значи нещо. Тогава започнали да ходят по-често в амстердамските галерии, които според туристическите справочници са около четиристотин.
В по-ранните им години все пак най-силен възторг предизвиквал Етнографският музей, където били изложени предмети на материалната култура от целия свят. Особено поразявали въображението им ярко боядисаните африкански маски, готови да те ухапят всеки момент. За огромно съжаление на момичетата в музея нямало скалпове на техни съотечественици.
Сестрите много обичали да пътуват с дядо си из страната, където градовете преминават един в друг толкова бързо, че невинаги може да се разбере къде свършва единият и къде започва другият. Затова пък между градовете върху полдерите, отвоюваните от морето островчета земя, растели безкрайни поля разноцветни лалета.
Естествено, всяка година момичетата се връщали за малко в Америка, но през по-голямата част от свободното си време дядо им предпочитал да пътешества с тях из Европа. Изобщо той самият, въпреки че бил стопроцентов американец, произхождащ едва ли не от първите заселници, обичал повече Европа, историята й, културата й и в крайна сметка хората й.
Срещнали истинска кралица по коледните празници, когато в двореца в Хага правели елха за децата на представителите на дипломатическия корпус. Кралицата се оказала много симпатична, но съвсем обикновена жена. Кой знае защо Санта Клаус поразил въображението им в по-голяма степен. Още повече че им подарявал точно това, за което го молели в коледните си писма.