Но все пак най-любимият празник, който засенчвал дори Коледа, бил Денят на Кралицата. В този ден в края на април целият Амстердам се превръщал в огромен пазар. Продавали всички и всичко.
Особено усърдни били децата.
От десетгодишна възраст на Баби и Нанси било позволено да вземат участие в този празник. Нанси разучавала нови мелодии за флейта, на която се учела тогава да свири, а Баби перяла старите им дънки, якета и пуловери, готвейки се старателно за празничната разпродажба. Трябва да кажем, че разпродажбата винаги минавала удачно. И благодарение на изключително ниските цени, но най-вече защото флейтата свирела прекалено печални, направо жалостиви мелодии.
През 1986 година Семюъл Спиър и неговите внучки се върнали в Съединените щати.
Спиър започвал да се замисля да се заеме само с юридическата си практика и делата на фонда. Но тогава в Източна Европа и Русия започнали да стават смайващи промени.
А през 1988 президентът Рейгън предложил на Семюъл Спиър да оглави американското посолство в Москва. Баби и Нанси живели с дядо си само през първата му година в Москва. След като през 1989 година той се оженил за Рути, момичетата окончателно се върнали в Америка, в Ню Йорк, където живеели роднините им по майчина линия. Още повече че дошло време да помислят за мястото на по-нататъшното си образование.
Баби постъпила в Колумбийския университет, където следвала руски език и литература — посятите в Москва семена в нейния случай дали плод. Нанси пък толкова се увлякла по компютрите, че постъпила в Масачузетския технологически институт в Кеймбридж.
— Въобще на дядо ни кой знае защо хич не му вървеше с жените. Едната, може да се каже, го изостави. Това е скъпата ни баба. Втората…
— Отношенията ви с Рути не бяха много добри, така ли?
— Меко казано. Просто не можем да се понасяме. Сигурно тук е замесена ревност. И от нейна страна, и от наша. Ние сигурно също сме виновни до голяма степен. Бяхме свикнали дядо да ни принадлежи изцяло. И изведнъж се появява някаква непозната жена…
Баби нарисува с пръчица до пейката, точно до краката си, кръгло смешно лице с голяма коса. След като се полюбува на творението си, тя решително го задраска.
— Рути по свой начин обичаше дядо, не мога да не го призная. Но прекалено по свой начин. Любовта към дядо не й пречеше да има връзка с Кларк.
— Смятате, че Рути и Норман Кларк са имали любовна връзка?
— Не смятам, знам. И мисля, че дядо ако не знаеше, то поне се досещаше. Въпреки че Кларк беше по-възрастен от дядо, той беше много силна личност и винаги се харесваше на жените. Особено на такива като Рути.
— Какви именно?
— Ами такива, екстравагантни, тщеславни може би. Жени хищници. Те чувстваха у Кларк достоен съперник. Лично мен хората от типа на Кларк ме плашат. Те са прекалено напористи, като че ли мачкат под себе си тези, които са поне малко по-слаби от тях. Мисля, че нещо подобно се случи и с дядо ни в отношенията му с Кларк.
— Тоест искате да кажете, че Семюъл Спиър е бил в известен смисъл слаб човек?
— Не, не бих казала. Не беше слаб. Беше просто прекалено добър и прекалено порядъчен за нашето време. Особено когато ставаше дума лично за него. Защото в държавните дела никога не позволяваше да бъде накаран да си промени мнението, ако беше прав. Очевидно чувстваше прекалено голяма отговорност, зад него стоеше огромна държава и отношенията между цели народи. Това, за което говоря, се отнася на първо място за фонда. Дядо прекалено много се доверяваше на Кларк.
— А защо му се доверяваше толкова, имате ли обяснение?
— Работата е там, че дядо дължеше много на Кларк, в това число и дипломатическата си кариера отчасти. Но и Кларк му дължеше не по-малко. Навремето дядо направо го спаси от разорение. Но въпросът не е само в това. Те наистина бяха приятели. Сложностите започнаха само през последните години. Според мен за това има няколко причини. Заплетените отношения и на двамата с Рути — това в крайна сметка не е най-важното. Все пак не бяха на по двайсет години, когато на любовта се отделя голямо внимание.
Баби се усмихна малко снизходително, явно отнасяйки се доста скептично към вероятността за любов на преклонна възраст.
— Най-вероятно причината е друга — продължи тя. — Дядо прекалено се доверяваше на Кларк. Той му предаде някои права по управлението на фонда. И всичко беше наред. Кларк е гениален организатор. На практика всички проекти, свързани с Източна Европа и Русия, по-точно финансовото им обезпечаване, са неговата среда.