Подминахме поляната и слязохме по пътеката до изкуственото езеро, разпростряло се като апендикс под нас.
— Не искам да кажа нищо лошо за Кларк, но трябва да ви съобщя, че малко преди смъртта си, буквално две седмици преди това, дядо се срещна с него в Маями. Двамата са водили сериозен разговор. Толкова сериозен, че веднага след него дядо преразгледа завещанието си, а дневника скри в банковия си сейф. С много странна точка в завещанието — че съдържанието на този сейф преминава във владение на Нанси и Баби Спиър едва след смъртта на Норман Кларк. Явно дядо му е казал за подозренията си…
Баби млъкна. Не смеех да я пришпорвам.
Стояхме над езерото като Наполеон над бойното поле. На отсрещната страна московчани се печаха на един покрит с трева хълм. Те кротко лежаха върху постелките и кърпите си, подлагайки на слънцето ту едната, ту другата си страна.
До самото езеро няколко тийнейджъри играеха волейбол, а в езерото плуваха патици, кучета и същите тези тийнейджъри, вадещи топката си от водата. Езерото отдавна цъфтеше, затова само тези безгрижни същества можеха да си позволят такъв разкош като водните процедури.
Най-после Баби наруши мълчанието си:
— След две седмици дядо загина по странен и загадъчен начин. Сигурно знаете — в автомобилна катастрофа на съвсем пуст път. А доколкото знам, е отивал на среща с някакъв руснак… Но с кой — не се знае. Може би това е било просто провокация. За да го измъкнат от къщи и да го убият без свидетели…
Дълго мълчахме, като че ли в памет на Семюъл Спиър. Една патица се издигна над езерото, замря за момент във въздуха и отново се гмурна в топлата зелена вода.
— А и колекцията на Норман Кларк — продължи Баби, след като се поколеба. — Мен, разбира се, това не ме засяга. Но кой знае защо чувствам, че всичко това е свързано до голяма степен помежду си — делата на фонда, смъртта на дядо, смъртта на Кларк…
— И смъртта на Дейвид Ричмънд?
— Да, може би, всъщност аз въобще не го познавах… А за колекцията — по едно време всички в посолството говореха само за нея. Като вече не е ясно дали тя е изчезнала преди или след смъртта на Кларк. Сигурно знаете, че Кларк смяташе да предаде тази колекция от руски художници авангардисти на Музея на частните колекции в Москва. Но не успя. Актът за дарение на практика беше оформен, но в крайна сметка изчезна предметът на дарение. Когато след смъртта на Кларк представителите на посолството дойдоха в дома на Кларк, колекцията я нямаше. Като че ли беше затънала вдън земя.
— Потънала — поправих я аз.
Баби кимна благодарно. Завихме надясно от езерото и минахме по диагонал през гората, излизайки от другата й страна. Блоковете бяха почти на границата й.
— Но какво да се прави — Баби разпери ръце, — правото на частна собственост е свещено. Той може да я е продал или подарил на някого, нали така? Въпреки че такава колекция не е игла, че да изчезне. Там имаше прекалено ценни и редки неща…
— А нямаше ли работи на Василий Кандински?
— Имаше две. Едната е ранен натюрморт, все още съвсем реалистичен, но вече с някои размивания, а другата — късен Кандински, „Вариант на Композиция номер седем“. Изумителна работа на небесносин фон. Ярки цветове, безумни същества, нещо между микроби и сепии. Красиво нещо…
— Благодаря ви, Баби, не можете да си представите колко ми помогнахте.
Вече се приближавахме до Института по руски език.
Уговорихме се да се срещнем утре в шест часа пред входа на общежитието и се разделихме като добри приятели.
В 23:30 вечерта московско време беше дадена за печат статия със заглавие „Денят на убиеца“, за да могат московчани на сутринта на път за работа да прочетат най-горещите новини в любимия си вестник „Московски комсомолец“.
Текстът на статията беше следният:
„Като че ли нашите съграждани вече почти свикнаха с ежедневните съобщения за убийства, взривове и кървави мафиотски сблъсъци. Но втори август доведе дори врелите и кипели сътрудници на милицията и репортерите от криминалната хроника до състояние на шок.
Такова количество убийства в един и същи ден Москва още не познаваше.
Около 10:45 поредното поръчково убийство бе извършено до ресторант «Минало» на «Петровка» (между другото този разкошен ресторант се намира в сградата на бившата обществена тоалетна). В двора на ресторанта случайни минувачи откриха труп на мъж.