Класическата красота на Ноел вече не му се струва толкова мраморна. Започнал е, от онзи път, когато образът й се беше натрапил на интимността му с Джулия, да признава пред себе си наличието на нещо толкова просто като физическо желание към Ноел. Защо иначе би се появила в мислите му в онзи момент, ако някакви скрити чувства, чувства, до които самият той не е имал достъп досега, не са започвали да си проправят път към повърхността?
Но той се държи на разстояние. Не смее да я докосне. Не смее.
— Кажи им — продължава той, — че пътуването през извънпространството ще отнеме приблизително четири и половина корабни месеца, след което…
— Почакай. Много бързо говориш.
— Извинявай.
Тя сякаш трепери. Някаква част от ума й, знае той, е свързана с жена, която е на практика нейно идентично копие и понастоящем се намира на двайсетина светлинни години разстояние, макар да изглежда, че вниманието й насочено към него. Кой е по-реален за нея — еднояйчната й близначка на Земята или странният, раздразнителен, притеснен мъж, който стои на метър и половина от нея в тази каюта на борда на звездния кораб?
— Пътуването през извънпространството — повтаря той и чака.
— Да.
— Ще отнеме приблизително четири и половина корабни месеца…
— Да. Дотук добре.
— След което „Вотан“ ще е достигнал околността на…
— Чакай. Моля те.
Едва забележима вълна на нещо не много различно от болка преминава по лицето й. Това я наранява, тази неяснота, усилието да поддържа отслабващата връзка с Ивон. Капитанът свива юмруци до болка. Чака. Чака.
— Продължавай — казва Ноел. — Сега.
— Ще е достигнал околността на звездата от тип G, която…
— Чакай. Съжалявам. Днес е зле.
Той чака.
Най-после успяват да изпратят съобщението до край. Ноел сякаш всеки миг ще се разплаче. Дишането й е накъсано. Смуглата й, сияйна кожа е станала някак призрачно бледа. Но само след миг успява да се усмихне.
— Ивон казва, че веднага ще съобщи новината на всички. Казва, че звучи чудесно. Пожелава ни целия късмет на света. Не. На вселената.
И наистина, при следващото предаване Ноел научава от Ивон, че новината за проучвателната мисия на Планета A е породила огромно вълнение навсякъде по Земята. Реакцията на новината е надхвърлила всички очаквания, довела е до един вид повсеместно опиянение, трескава всеобща възбуда, каквато спокойните обитатели на Земята не са изпитвали от векове. Все едно пътешествениците са съобщили не за обикновена проучвателна мисия, а че на практика са открили обитаема нова Земя. Ивон казва, че настоявали за още подробности — описание на климата, топографията и всякакви географски детайли на новата планета, предположения за вероятната й флора и фауна.
Капитанът е доволен, че новината от „Вотан“ оказва благотворен психологически ефект върху гражданите на родния свят. Но също така знае, че трябва да изясни реалната ситуация, при това бързо, преди нереалистичните очаквания да се загнездят толкова дълбоко в общественото съзнание, та хората трудно да се справят с възможното, дори твърде вероятно разочарование, което ги чака.
— Кажи им — инструктира той Ноел, — че е твърде рано да подготвят фойерверките. Че това най-вероятно е едва първият от много светове, които ще проучим, преди да открием такъв, на който можем да се заселим.
Нужен й е повече от час да прати това толкова кратко съобщение. Комуникационните проблеми изглежда се усложняват непрекъснато.
Хю крепи гладкото си черно камъче за го на върха на широкия си месест пръст, поклаща го сериозно няколко пъти, сякаш се опитва да прецени тежестта на мъничкия полиран диск и казва, без връзка с която и да било от темите, които са дискутирали от сутринта в салона:
— Чудя се дали е решил кои от нас ще се спуснат на самата планета?
— Е, той ще е един от тях, това поне е сигурно — отвръща Леон. Играе с Хю и никак не му върви, така че чака със зле прикрито нетърпение хода на противника си. — Нали това му е специалността — планетарните проучвания?