Хю изсумтява и поставя с величествен жест камъчето си, което изтраква върху дъската с многозначителен, дори войнствен звук. Едва отскоро се е предал на манията да се играе го, която вече е обхванала почти всички на борда. На практика всички, освен Хеспър, Зиглинде и още двамина, неизменно прекарват по три-четири часа на ден в салон за игри.
Остават само две седмици преди „Вотан“ да достигне по план извънпространствената околност на слънчевата система, в която Планета A играе централна роля, след което трябва да скочи в реалното пространство и да се заеме с истинската проучвателна работа. След две седмици много въпроси най-сетне ще намерят своите отговори, сред които не най-маловажни са дали корабът е пътувал в правилната посока през извънпространството и дали въобще ще успее да се върне в реалния космос. С приближаването на многоочакваната дата, напрежението на борда достига нови висоти.
— Докато трае мандатът му на капитан, не му е позволено да напуска кораба по каквито и да било причини, освен ако не сме достигнали окончателната си цел — обажда се Чанг от другия край на салона. — Пише го в устава на пътуването.
— Годината му почти е изтекла — подхвърля Леон. — Сдаде ли веднъж поста си, ще има пълното право да участва в проучвателната мисия. Бас ловя, че едно от последните му действия като капитан ще е да включи името си в списъка на групата по кацането.
— Защо смяташ, че ще се откаже от поста си, когато годината му изтече? — пита Пако. — Ами ако се кандидатира за втори мандат? Ако питате мен, ще победи. То и кой ли друг би искал такава гадна служба, между другото? А и в правилата няма нищо, което да забранява капитанът да се кандидатира отново, след като му изтече годината.
— Мислиш ли, че е достатъчно жаден за власт, за да се кандидатира за втори мандат? — намесва се Джулия.
— Никой нормален човек не би искал втори мандат — обяснява й Пако. — Че даже и пръв. Но защо непременно трябва да приемаме за дадено, че той е с ума си? Или който и да било от нас? Кой нормален човек би се съгласил да поеме на това пътешествие?
Хайнц, който играе със Силвия в другия край на салона, казва спокойно:
— Според мен, и през ум не му минава да се кандидатира за още един мандат. Мисля, че определено би предпочел да участва в групата по кацането, а както каза Чанг, един втори мандат би му попречил да го направи. Така че намерението му е да сдаде поста. Въпросът е кого ще изберем на негово място?
Думите му ги стряскат не на шега, сякаш някой е стоварил юмрук по дъските пред тях. Изненадана тишина се възцарява за дълго в салона. Дали спокойният им досега разговор не се превръща в неофициален конгрес за издигане на кандидатури? И ако е така, защо никой не се изказва?
— Какво ще кажеш да изберем теб, Хайнц? — най-накрая проговаря Чанг.
— Не говори глупости. На мен не може да се разчита. Поне не така, както хората трябва да разчитат на един капитан.
— Добре де, кого би предложил тогава?
— Никого не предлагам. Просто повдигнах въпроса. — Хайнц ги оглежда по ред. — Ами ти, Силвия? Една година като капитан… защо не? Нямаш други спешни отговорности на този етап на пътуването. Или ти, Пако? Казваш, че работата е гадна, но ще си като глътка свеж въздух за екипажа след настоящия ни капитан — врява и безумство от начало до край в противовес на хладната му северняшка резервираност. А защо не и Зиглинде, всъщност? Подозирам, че и сама би издигнала кандидатурата си, ако й подшушнем, че има и най-малкия изглед за успех. — На това всички се засмиват. Зиглинде не е особено популярна сред спътниците си. — Или ти, Хю — казва Хайнц, като се ухилва широко и посочва тромавия, румен уелсец. — От теб би излязъл дяволски добър капитан.
— Не. За нищо на света. Ако приема поста, ще се сблъскам със същия проблем — няма да имам право да участвам в проучвателната мисия на повърхността — напомня им Хю. — А и цялата тази дискусия започна от моя въпрос за състава на екипа по кацането, ако въобще се стигне дотам. Аз, разбира се, възнамерявам да бъда част от него. Така че очевидно не съществува и най-малкият шанс да се оставя да ме предложите за капитан.
— Тогава кого да изберем? — пита някой.
И отново тишина. Общоприемлива кандидатура няма и те всички го знаят. За тези единадесет месеца всички са свикнали с капитанстването на титуляря — той изглежда съвсем подходящ за ролята, тя пък от своя страна добре се вписва в неговата странна, неспокойна напрегнатост. Мнозина бяха изричали на глас надеждата, че той просто ще остане на поста, което би им спестило усилията да избират нов капитан и да измислят достатъчно работа за бившия, така че да е безопасно зает. По тази причина обсъжданията за наближаващия край на мандата му възникват рядко и на големи интервали, а когато все пак се повдигнат, както сега, биват приключени набързо.