Хю казва:
— А сега, ако може да се върнем на въпроса за състава на екипа по кацането…
— Изиграй си камъчето, Хю — изръмжава Леон.
Хю взима със замах един от свободните си пулове и го плясва върху дъската почти без да я поглежда, в резултат на което пленява малка група от камъчетата на Леон, които от известно време явно са били оставени без защита. Леон ахва изненадано. Хю продължава мисълта си, обръщайки се към другите:
— Изследователският екип трябва да се състои, според мен, от трима души, нито повече, нито по-малко. Естествено, не можем да пратим долу само един човек, а двама навярно ще са твърде малко, за да се справят с евентуалните рискове. От друга страна, не бива да излагаме на риск излишно голям процент от екипажа заради което и да било кацане. Трима изглежда са най-подходящият брой.
— Доста си мислил по това, нали? — кисело вметва Леон.
Хю не му обръща внимание.
— Идеалната изследователска група, по мое виждане, следва да включва един биолог, един планетограф и, разбира се, човек, който да пилотира и да се занимава с евентуалните проблеми по поддръжката на превозното средство, с което ще се придвижва екипът. Капитанът е нашият експерт по извънземна биология, така че е очевидният избор, макар че бихме могли да пратим Джована или дори Елизабет, ако по някаква причина капитанът не може или не иска да отиде. Колкото до планетографа…
— Според мен жени не бива да участват в групата — твърдо казва Пако.
Това неочаквано изказване до такава степен няма връзка с думите на Хю, че той млъква и устата му се отваря и затваря няколко пъти като на риба. Всички обръщат погледи към Пако. Той се усмихва толкова доволно, сякаш току-що е доказал съществуването на четвърти закон на термодинамиката.
В салона има четири жени — Джулия, Инелда, Джована и Силвия. Джулия, Инелда и Джована изглеждат прекалено изумени, за да отговорят. Така че най-накрая проговаря Силвия:
— Браво бе, Пако! Каква прекрасна средновековна идея! Смелите, храбрите рицари тръгват напред, за да проверят дали няма дракони, а дамите си стоят на топло в замъка. Така ли?
Самодоволната усмивка на Пако поувяхва и той я поглежда кисело.
— Въобще нямах предвид това — промърморва той.
— Нямаше, значи?
— Да, нямах. Чисто и просто е въпрос на генетично разнообразие. — В стаята е станало много тихо. Пако се привежда напред и започва да изброява на пръсти аргументите си: — Помислете. На борда имаме двайсет и пет живи утроби, най-грубо казано. Двайсет и пет ходещи банки за яйцеклетки, двайсет и пет потенциални носителки на зародиши. С други думи, сред нас само вие, двайсет и петте жени, можете да дадете старт на следващото поколение, което да засели новата Земя. Както знаете, сперма има повече от достатъчно. Един мъж може да оплоди цяла армия жени, ако е необходимо. Потенциалните майки са малко и едва ли бихме искали да станат още по-малко. Всяка жена на борда представлява незаменими четири процента от всички жени, които ще заведем на новия свят. Всяка от вас е неповторим басейн от генетична информация, ако искате. И инкубатор, който да храни зародиши. Вероятността да загубим дори една от вас при рискована проучвателна мисия е твърде голям риск. Както са казвали древните — quod erat demonstrandum, или „онова, което трябваше да се докаже“.
Инелда, Джулия и Джована заговарят едновременно. Но само лекият, ясен глас на Силвия надвиква врявата:
— Ти си идиот, Пако. Една жива утроба повече или по-малко, както чудесно се изрази ти, един инкубатор за зародиши въобще няма да повлияе статистически в дългосрочен план. Шепата мъже и жени на борда на този кораб няма да бъдат съществен фактор за населяването на новата Земя и ти го знаеш. От истинско значение са генетичните банки долу и извънматочните генетични устройства. Имаме варели готови за оплождане яйцеклетки, складирани на сигурно място. Както и много сперма, благодаря ти. Оттам ще дойде генетичното разнообразие на новата Земя, не от нас. Естествено, че не бихме искали да загубим който и да е член на експедицията, но да се твърди, че жените на борда са толкова свещени и незаменими носителки на живот, та е неразумно да бъдат излагани на риск, е глупаво, Пако, направо си е чист идиотизъм!