— Значи ще се пишеш доброволец за първото кацане, така ли? — пита я Пако.
— Някой да е питал за доброволци? Бих отишла, ако ме помолят. Разбира се, че бих отишла. Но ти, който се тревожиш толкова много за безценното ни генетично наследство и незаменимите ни инкубатори за износване на зародиши, би могъл за разнообразие да се замислиш доколко е логично да се изложи на риск единият от двамата души на борда, които знаят как се работи с генната ни банка.
— От думите ти се подразбира, че не си склонна да се включиш в екипа — весело заключава Пако. Вече за всички е ясно — по светлинките в очите му и по кривнатата на една страна усмивка, — че просто я предизвиква заради единия майтап.
Силвия е дребна и доста плаха жена, така че ситуацията е необичайна за нея. Стресът, на който я подлага, вече започва да си личи.
— Казах, че бих отишла, ако ме помолят! Но би било идиотско да ме молят. Ти иди, Пако. Теб те бива само за навигатор и донор на сперма. Сам каза, че имаме достатъчно сперма, така че ще минем и без твоята, ако загинеш. А ако планетата се окаже подходяща за заселване, и без това повече няма да ни трябва навигатор.
Джулия и Джована й ръкопляскат. След миг към тях се присъединяват Хайнц и Дейвид. Дори Пако се ухилва.
Хю, който може да бъде изключително търпелив човек, е чакал с изключително търпение. Сега казва упорито, сякаш разменените между Пако и Силвия реплики въобще не са били изречени:
— Да продължа тогава. Екипът по кацането трябва да бъде съставен от трима души. Капитанът е биологът. Маркъс или Инелда ще се заемат с планетографския анализ, предполагам. И, естествено, аз ще управлявам превозното средство, с което ще се придвижваме, и ще имам грижата да го поправя, в случай че изникне проблем. Какво ще кажете?
— По-важно е какво ще каже капитанът — отвръща Хайнц. — Но твоят списък на мен ми звучи добре. Защо още сега не идеш в кабинета му по-надолу по коридора и не го уведомиш, че вече си съставил екипа вместо него?
— Точно това смятам да направя — кима Хю. — Само да си довърша играта.
Поставя следващото си камъче. Леон оглежда тъжно дъската и прави контраход в територията на Хю, но Хю го отблъсква с три бързи маневри и камъчетата на Леон се оказват обградени от море в черно. Хайнц и Пако идват да погледат. Леон е един от най-опитните играчи на борда, а Хю още минава за новак, само че този път го размазва със замаха и самочувствието на експерт. Вече играе с безпощадната бързина на страховития Рой, играта му е на невероятно ниво, почти като тази на Ноел, която в последно време е всепризната за неоспорим корабен шампион. Леон изглежда объркан. Прибързва с ходовете си, а Хю всеки път отвръща с някакъв смазващ нов удар. Още две ограждания изникват на дъската — черни камъчета, задушаващи белите. Леон ги гледа известно време, после поклаща глава.
— Предавам се — казва той. — Безнадеждно е.
— Вярно — съгласява се Хю. Протяга ръка на Леон. — Добра игра, докторе. Благодаря ти.
— Пак заповядай — отвръща Леон не особено сърдечно.
— А сега моля да ме извините — казва Хю. — Отивам да говоря с капитана.
Той става. Висок и едър мъж е, с вечно омачкани и зле подбрани дрехи, който ходи с тежката, но сигурна, поклащаща се походка на човек, свикнал да крачи по палубата на водоплаващ съд. На минаване през стаята той спира да потупа насърчително Пако по гърба, сякаш изразява възхищение от шутовщината му. После пък праща въздушна целувка на Силвия. След което тръгва по коридора към контролната зала, където обикновено може да бъде намерен капитанът.
Хю и капитанът са стари приятели, доколкото въобще може да се каже, че някой е приятел на капитана. Единствено те двамата сред екипажа са работили заедно и преди да бъдат избрани за пътешествието.
За разлика от капитана, който бе предпочел да си разнообразява живота, като си сменя диаметрално кариерата на всеки десетина години, Хю се беше посветил изцяло, още от най-ранна младост, на планетарните проучвания. Той е роден изследовател. Получил е в наследство някакъв скитнически ген, който е запалил ненаситно любопитство у него, съвсем нетипично за времето, в което се е родил — Хю винаги се е стремил да се движи в посока навън, винаги навън, да скита из просторите на вселената, да види всичко, което може да се види. Най-напред луните и планетите в съседство до Земята, разбира се. Но винаги е имал твърдото намерение да участва в първата междузвездна експедиция, която вече се планираше още преди той да се роди, така че посвети живота си да проектира, строи и изпробва оборудване за проучване на непозната околна среда. Хю е потомък, както обича да се хвали, на принц Мадок от Уелс, който през дванадесети век се отправил с двеста свои верни последователи на запад през Атлантическия океан и стигнал до непозната земя, където видял много странни неща. После се върнал в Уелс, събрал кандидат-колонисти, заминал пак за онази земя от другата страна на Атлантика и основал колония от богобоязливи уелсци в Новия свят и се заел да покръства ацтеки и други неверници в християнската вяра.