Така че отидоха на Ганимед заедно.
Ганимед е най-голямата от луните на Юпитер, огромна ледена топка, надупчена с кратери след милиони години обстрел откъм космоса, набраздена от изблиците на мощни вътрешни сили. Някога там е имало атмосфера, която сега лежи в замръзнали купове амоняк и метан. Двамата мъже обикаляха заедно в добре защитената шейна на Хю под зловещо бледата слънчева светлина над полета от калнокафяв лед под огромното око на Юпитер. Огромната планета, която неуморно излъчваше в космоса първична енергия, ги засипваше гневно с протони, но магнитните полета на скафандрите им отразяваха убийствените частици. Можеше ли нещо да живее, да издържа, да се размножава под такива бомбардировки? На теория — може би да. Те обаче не откриха живот на Ганимед, нито на голямата Калисто в съседство. Даже и микроби не откриха. Нищо.
Но вулканичната Йо беше друго нещо. Океан от стопена сяра със замръзнала повърхност; лед от серен диоксид, полепнал като бял скреж по силикатния пейзаж; гейзери, плюещи огнени струи несвързана сяра на петдесет километра височина, които после падаха надолу под формата на сернист сняг, пастелножълт и оранжев със сини оттенъци; и вулкани навсякъде, неизменно активни, които изстрелват към небето гъсти облаци от отломки със серен диоксид като основен компонент, а те се връщат на повърхността като дъжд от гюлета. Тук, на нощната страна на този гол, активен терен, под черно небе, блещукащо бледо със смъртоносните електрически изливи от огромната, безмилостна магнитосфера на Юпитер, двамата изследователи взеха проби от първия извънземен живот, откриван дотогава — жизнени едноклетъчни организми, чийто строеж се приближаваше най-много до този на бактериите, любители на сярата, ярки алени петънца на фона на жълтия лед, които се разрастват бавно и щастливо по лицето на страховито малкия свят, който те владееха еднолично и абсолютно.
Хю затанцува лудешки и ентусиазирано около тези мънички цветни петна, размахваше високо ръце и крещеше някакви безсмислени тромави срички, които според него бяха на уелски. Спътникът му остана неподвижен, като го наблюдаваше с любопитство.
— Хайде бе, проклет да си — извика Хю. — Танцувай! Танцувай! Да отпразнуваме живота, проклет да си! — После го хвана за ръката и го дръпна след себе си, повеждайки го в неохотен, залитащ танц в чест на великото им откритие.
А после дойде ред на Титан, студения сатурнов Титан, достатъчно голям да задържи атмосферата си, място, където метанова суграшица се сипеше постоянно от мъгливото, водородо-цианидно небе. И тук късметът беше на тяхна страна. По мрачните брегове на въглеводородни езера, под дебел слой слабо блещукащ лименонежълт смог, те се взираха в оранжеви пръски на фона на сив леден щит от амоняк и метан. Тези също бяха живи същества. Осъществяваха се някакви биологически процеси — анаболизъм, катаболизъм, храносмилане, дишане, размножаване, каквото ти душа пожелае. Живи същества, макар и различни от онези на Йо и коренно различни от всичко, което можеше да се срещне на Земята.
Тези два вида живи петънца и досега са единствените форми на извънземен живот, които човечеството е намерило, и двамата души, които са ги открили, сега седят един срещу друг в контролната зала на „Вотан“.
— Говорихме кои ще бъдат включени в екипа по кацането — казва Хю.
— Не е взето решение за екипа по кацането — безизразно отвръща капитанът.
— Можем поне да обсъждаме състава му.
— Можете да правите поне това. Но засега нямаме никаква гаранция, че въобще ще се стигне до кацане на повърхността.
— Ако се стигне — не се предава Хю. — Хайде да приемем поне това, става ли, братле?
— Добре. Та, ако кацнем, какво?
— Ако кацнем — подема Хю, — според мен групата трябва да е от трима души, биолог, планетограф и…
Капитанът го прекъсва:
— Да разбирам ли, че предлагаш кандидатурата си за моя пост, Хю?
Хю клати озадачено глава.
— Това пък откъде ти хрумна?
— Определянето на групата по кацането е мой прерогатив. А ето че ти вече си решил какъв брой ще е най-подходящ, а без съмнение можеш да назовеш поименно и хората, които ще участват. Това е работа на капитана. Добре, щом искаш да бъдеш капитан, Хю, можеш да бъдеш капитан. Ще свикаме общо събрание на екипажа и аз ще те предложа за свой наследник, а после ти ще можеш да избереш когото пожелаеш за групата по кацането на Планета A. В случай че сметнеш кацането за желателно, разбира се.