— Защо да не можеш? — пита капитанът. — Отговорностите на единия пост няма да пречат на другия.
— Да — възразява намусено Леон, — ама на мен ще пречат. Не искам поста. Правя си отвод.
— Добре. Други предложения?
Очите му отново плъзват търсещо през множеството. Инелда, Зиглинде, Джулия, Джована. Майкъл. Селест. Чанг и Елизабет, Хеспър и Маркъс, Пако и Хайнц. Иможен. Зена.
Някой. Който и да е.
Елизабет слага край на друго проточило се мълчание:
— Предлагам теб за втори мандат.
Капитанът затваря очи само за миг.
— Предпочитам да не оставам на поста за втори мандат — тихо казва той.
— Никой не е по-квалифициран за поста от теб.
— Това със сигурност не е така. Със сигурност. Правя си отвод. — Пак се оглежда, този път почти отчаяно. Никой не казва нищо. Минава му невероятната мисъл, че колегите му са се наговорили, че са решили чрез ината си да го принудят да продължи капитанстването си поради липса на други кандидатури. Няма да им позволи да му сторят това. Няма.
— Е, в такъв случай — подхваща, — аз сам ще назова няколко имена. Нищо в устава не ми забранява да го направя, нали?
Това е неочаквано. Следва размяна на стреснати погледи. Всички изглеждат притеснени. Всичките до един, освен може би Ноел, показват видими признаци на страх да не би и тяхното име да е сред назованите.
— Хайнц — казва капитанът. — Предлагам кандидатурата на Хайнц.
Небрежно както винаги, Хайнц се противопоставя:
— О, капитане, знаеш, че това е кофти идея.
— Това отвод ли е?
Хайнц свива рамене.
— Не. Не, нека кандидатурата остане. Какво пък, защо не? Но всеки, който гласува за мен, е луд.
— Има ли други предложения за кандидатури? — пита капитанът. — Ако не постъпят такива, ще закрия процедурата по номинирането. — Оглежда ги изпитателно. Не могат да изберат Хайнц и те със сигурност знаят това — капитанът го е предложил просто за да раздвижи нещата. Ами ако никой не му се притече на помощ сега? Би ли могъл с лека ръка да позволи Хайнц да заеме капитанския пост?
Помощта идва от неочаквана посока. Самият Хайнц, с хитра усмивка:
— Номинирам Джулия.
Безочието му кара мнозина да ахнат. Но всъщност нещо точно такова може да се очаква от Хайнц, мисли си капитанът. Поглежда към Джулия. Хайнц я е сварил неподготвена. Красивото й лице поруменява внезапно.
— Приемаш ли? — пита я той.
Колкото и да е смутена, тя се поколебава само за миг.
— Приемам, да.
Капитанът усеща прилив на облекчение и нещо, което много прилича на любов, заради стореното от нея.
— Благодаря ти — изрича, като се старае да запази деловия си тон. — Има ли други кандидатури. Или предложение за закриване на процедурата по номинирането?
Пако се обажда, решен да създава проблеми докрай:
— Предлагам Хю.
— Отвод — отсича Хю. После добавя бързо: — Предлагам Пако.
— Копеле — мило проронва Пако и почти всички се засмиват. Не и капитанът обаче, който усеща, че процедурата бързо се изражда във фарс и това никак не му харесва. Плъзва поглед по лицата пред себе си, опитвайки се да сложи край на смеха, който все още се предава нервно из групата. Погледът му се спира на Ноел. Тя единствена е спокойна. Както обикновено стои сама, изражението й — ведро и пасивно, сякаш присъства на това събрание само телом, а умът й е на някоя далечна планета. Може и да е. Като нищо може да се е свързала с Ивон и да предава „на живо“ информация за избора.
— Искаш ли кандидатурата ти да остане? — капитанът пита Пако.
— Ми да. Може даже да гласувам за себе си.
Капитанът потиска гнева си.
— Това означава, че имаме три кандидатури — обявява той с най-тържествения си, официален тон. Знае, че ако станат повече от три, ще е много трудно, а дори и невъзможно единият от кандидатите да получи изискваните от устава тридесет и три процента, равняващи се на седемнадесет гласа. — Предложение за закриване на процедурата, моля.
— Правя предложение за закриване — казва Елизабет.
— Подкрепям предложението — присъединява се Рой.
Ще гласуват, като уведомят корабния компютър за избора си. Докато ги гледа как се редят на опашки пред терминалите, капитанът прави бърза сметка наум. Според него повечето жени ще гласуват за Джулия, не просто от някаква женска солидарност, а защото нямат доверие на лекомисленото, непочтително поведение на Хайнц и не харесват грубоватите шегички на Пако, който не пропуска да се изяви при всеки важен въпрос, подложен на обсъждане. Сигурно и повечето от мъжете ще разсъждават по този начин. Следователно Джулия ще бъде новият капитан за следващата година. Това не е лошо решение, смята той. Тя е спокоен и решителен човек и определено е способна да се справи с работата. Хайнц, без да иска, му беше направил голяма услуга и капитанът можеше да му бъде единствено благодарен. Благодарен е и на Джулия, задето не си беше направила отвод, въпреки че и сега е достатъчно натоварена в двигателния отсек. Знае, че го прави заради него. Тя разбира, макар никога да не са говорили за това, колко държи той да се отърве от капитанстването и да слезе на повърхността на Планета A като един от участниците в изследователската мисия.