Капитанът кимва.
— Разбира се.
— Но скоро и това ще стане, капитане! Скоро и това ще стане, обещавам ти!
Капитанът удостоява Хеспър с механична усмивка. Съвсем скоро, знае той, Хеспър наистина ще открие една-две планети, които си струва да се огледат — всички на борда са превърнали убеждението, че все някъде трябва да съществува такъв свят, в нещо като религия, — но той разбира, че преждевременният ентусиазъм на Хеспър си е точно това — ентусиазъм. Хеспър е умен човек с хипотеза. Всъщност няма значение — пътуването едва е започнало, като си помислиш. Капитанът не очаква Хеспър да го посрещне с новината за ранно откритие, още не. Просто иска да позяпа екрана.
Хеспър му е казвал неведнъж какво би трябвало да означават ярките завихряния и завъртулки на екрана. Поредица от критерии за обитаеми светове. Първо, суровите астрономически данни. Мястото на всяко слънце в основната последователност, признаците за наличие на планетарни тела на конструктивни позиции. Средно орбитално разстояние, насложено върху светлинния интензитет. А после спектроскопското изследване. Данни за наличие на атмосфера. Следва химичният й състав — подходящ или не? А после анализ на биосферата — условия за липса на термодинамично равновесие, показателни за евентуалното наличие на влагоотделяне и дишане — температурният обхват, вероятните най-високи и най-ниски стойности…
Корабът разполага със събиращи информация устройства, които улавят сигнали от дълбините на неразбираемата бездна. Цяло войнство сензорни рецептори с мистериозната способност да проникват през извънпространствения тунел към тъмната действителност отвъд и да събират неуморно информация, информация, която не идва от истинското пространство, но по някакъв начин представлява използваем неин еквивалент и която след това се обработва до тези яркоцветни образи на екрана. Над тях кръжи този дребен човек, преценява ги, отхвърля ги, обмисля ги и неуморно търси новата райска градина, целта на тяхната мисия.
Хеспър иска да обсъдят най-новите му открития. Капитанът го слуша с половин ухо. В момента единственото му желание е да се поотпусне, а точно това му осигурява екранът. Абстрактният рисунък, толкова ярък и жизнерадостен. Дивите спирали от цветове, които се завихрят и просвяткват като полудели комети. Има ли някакво истинско значение в тях? Само Хеспър знае. Той е изобретил тази събираща информация система, той е единственият, наистина единственият, който може да разчете и осмисли тайнствените данни, препратени от корабните сензори. Когато му дойде времето, капитанът ще се вслуша внимателно в данните на дребния човек. Но времето още не е дошло.
Капитанът стои и наблюдава известно време, без да влага мисъл, като малко дете, което изпитва невинна наслада от цветовете и шарките и им се възхищава заради самите тях. А удоволствия той си позволява малко — това е безобидно и успокояващо. Звезди танцуват по екрана в диви хора. Той си представя, че различава стоманеносивата Вега, смарагдовия Денеб и златния Арктур, но знае, че няма начин да е прав. Моделите, които съзира, не са на съзвездията, които е гледал толкова често в леденото небе на Норвегия, по време на дългите нощни бдения. Онова, което Хеспър наблюдава тук, не е самото небе, нито дори точен негов еквивалент, а само извънпространствен корелат на небето, карта на енергийни източници в истинския космос, преработени в напълно чуждите параметри на извънпространственото измерение. Няма значение; нека тези привидни звезди бъдат които си искат, нека бъдат Маркаб или Процион, или Ригел, или Бетелгейзе, или други, които въобще нямат имена — нека бъдат, ако питат него, най-обикновени въображаеми точици светлина. Той иска само едно — да погледа танца им.
Поглъща с благодарност светлинното представление, докато очите му не започват да смъдят и движението не започва да уморява мозъка му. После благодари сериозно на Хеспър и си тръгва.
Каютата на Ноел е спретната, аскетична и оскъдно мебелирана — няма картини, няма светлинни скулптури, нищо, което да доставя наслада от визуално естество, само няколко малки бронзови статуетки, една гладка овална плоча от зелен камък и няколко предмета, които очевидно са били избрани заради богатата им текстура — парче грапав плат, опънато на рамка, броня на морски таралеж и колекция ръбести парчета варовик. Всичко е на мястото си. Помага ли й някой да поддържа жилището си в такъв идеален ред? Тя се движи спокойно из малката стая, без да се блъска в мебелите, премества някой предмет със сантиметър или два, вдига друг и го претегля в ръка, преди да го върне на предишното му място. Изключителната увереност в движенията й се струва удивителна на капитана, който седи търпеливо и я чака.