— Радвам се, че не стана така. Ти би ми липсвал — продължава тя. — Много ми е приятно да бъда с теб.
Тихичките й думи завихрят буря в душата му. Съдържанието им е твърде простичко, твърде детинско, за да носи някакво по-дълбоко значение. В това той е сигурен или поне му се иска да е сигурен. Казала го е така, сякаш са другарчета и ще съжалява, ако бъде лишена от всекидневната им игра. Само че тя все пак не е дете, нали? Тя е жена, на двадесет и шест години, красива, интелигентна и тайнствена жена. „Много ми е приятно да бъда с теб.“ Да. Да. Простичката, откровена фраза раздвижва нещо в него, нещо смущаващо, бурно и обезпокоително, чиято сила е крайно непропорционална на невинността в думите й. Той се взира в гладкото й широко чело, сякаш там може да прочете какво става в главата й. Но тя е напълно непрозрачна за него, както винаги е била.
Ноел да изслушва докладите от Хайнц… Ноел и Пако…
Някакви връзки прещракват в трескавия ум на капитана и той изведнъж се пита дали Ноел поддържа някаква интимна връзка с човек от екипажа, или всекидневните й срещи с него са най-близкото общуване, което си позволява. Сексуална връзка, емоционална, каквато и да било. Повечето време тя прекарва в каютата си, поне доколкото на него му е известно, с изключение на часовете, когато играе го в салона, когато се храни, къпе или присъства на някакви официални сбирки и така нататък. На кораба не се е чуло нищо за евентуални нейни забежки, дори и най-невинни. Но това едва ли гарантира нещо. Според него, и за двама им с Джулия не се чува нищо на кораба. „Вотан“ е голям — най-големият космически кораб, строен някога, два пъти по-голям от другите — и е пълен с ниши, пролуки, скривалища. Всякакви неща могат да останат незабелязани. Ноел и Пако? Ноел и Хю? Ноел и Хеспър, за Бога, в стайчето на Хеспър долу, сред стрелкащите се цветни светлини, които тя никога не би могла да види?
Всички тези неканени мисли го изумяват. Внезапно се е изгубил във водовъртеж от глупости.
Ноел не поддържа връзка с никого, казва си той. Не че е твоя работа, така или иначе.
Ноел води абсолютно непорочен живот. Други вероятни алтернативи просто не съществуват. От време на време идва в банята — това всички го правят — и седи без стеснение гола във вдигащия пара басейн, но какво от това? Не флиртува. Не участва във веселяшките циничните закачки, мълчаливите смигания и откритите свалки в банята. Не е ходила в някоя от стаичките в съседство. На борда на кораба тя живее като монахиня. Винаги е живяла така. Дори е твърде вероятно да е още девствена, мисли си капитанът.
Девственица. Чуждо, средновековно понятие. Дори самата дума звучи някак старомодно. Без съмнение все някъде има такива същества — на около дванайсет-тринайсетгодишна възраст например. Но човек просто не се сеща за тях, както не се сеща и за еднорози например.
Каквото и друго да е Ноел, едно е сигурно — че е остров, заобиколен от непристъпен океан. Двете с далечната Ивон са свързани в ненарушим съюз, където никой друг не се допуска. Ако наистина е девствена, то може би девствеността й е задължително условие за проявата на телепатичната й сила. Недокосната, недокосваема. Така че никога не би… никога не е…
„Какво, за Бога, става тук?“
Пълна лудост. Главата му изведнъж е загъмжала от абсурдни пубертетски догадки, подозрения и теории. Държи се точно като поболял се от любов младеж, какъвто никога не е бил. Защо? Защо? Пита се какво точно означава Ноел за него. Определено въздейства силно на въображението му. Това значи ли, че е влюбен в нея? Най-меко казано, странно безразличната й красота му въздейства дълбоко. Иска ли да легне с нея? Ами, легни с нея, тогава, казва си той. Стига тя също да проявява интерес, разбира се. Стига да не е буквално монахинята, за каквато я смята.
Сега капитанът е благодарен за слепотата на Ноел, която й пречи да види как изглежда лицето му, докато всички тези мисли препускат през ума му.
Докато той се мъчи да възстанови равновесието си, тя пита:
— Нещо не е наред ли?
Усеща. Естествено. Не й е необходимо да вижда лицето му. Въоръжена е с множество вродени рецептори, които я захранват с постоянен поток от информация относно ритъма на дишането му, химическия състав на потта му и всички други дребни физиологически предателства за вътрешното му психическо състояние, които един достатъчно внимателен наблюдател би доловил дори без помощта на зрение. Естествено подсилените допълнителни сетива на слепите.
— Просто си мислех — отговаря той, вярно, макар и непълно, — че и на мен биха ми липсвали работните ни срещи. Много биха ми липсвали, ако трябва да бъда честен.