Само че не е толкова лесно да се посочи, поне по гледката през илюминатора, коя от шестте планети е четвъртата от слънцето. Ако положението на „Вотан“ спрямо слънчевата система беше оптимално наклонено точно на деветдесет градуса към равнината на еклиптиката й, тогава би било лесно да се определи редът на планетите според отстоянието им от звездата само като погледне човек екрана. Само че „Вотан“ не се намира в толкова удобна позиция. От мястото, където са се озовали на излизане от извънпространството, пътешествениците имат бръснещ, кос, полегат изглед към слънчевата система. И всеки от шестте свята пъхти по собствената си орбита, някои са в перихелий, други — в афелий, и от гледната точка на „Вотан“ планетите са разхвърляни безредно в небето.
Хеспър обаче знае коя от шестте е Планета A. Хеспър знае всякакви неща от този сорт. Казва на капитана коя е и той пренасочва фокуса на илюминатора към света, който се надяват да изследват.
Прилича на свят.
Прилича на техния свят. На света от мечтите им; на дома далеч от дома; на новата Земя, която са дошли да намерят, прекосявайки неизмерими разстояния.
Всички информационни аналози и еквиваленти на Хеспър се оказват попадения право в десетката. Истинско чудо е, че остроносият дребничък човек е успял да извлече такава информация от разбърканите извънпространствени данни, с които му се бе налагало да работи. Планета A изглежда точно такава, каквато той я беше предвидил — свят с размери приблизително като на Земята, с големи сини петна като океани и по-малки зелени и кафяви, като на растителност и пръст. На северния полюс се е ширнала неравномерна ледена шапка, на южния има по-малка и по-компактна нейна сестра. Нещо като тънки, перести облаци препуска през друго нещо, което прилича на атмосфера.
— Гърмете шампанското! — крещи Пако. — Стигнахме у дома!
Само че шампанско няма, защото малкото, което бяха донесли от Земята, го бяха изпили на купона по случай първата половин година от началото на пътуването, а новосинтезираната реколта още беше в процес на втора ферментация. Нито пък са „стигнали у дома“, колкото и да прилича на Земята това място, нито има някаква гаранция, че ще успеят да се заселят тук. Никаква гаранция. Капитанът няма как да не си помисли, че вероятността да открият подходяща планета още при първия опит е същата като четирима покерджии да получат карета при първо раздаване.
И все пак, всички ранни признаци са обещаващи. И капитанът не е нито изненадан, нито особено подразнен от шумния ентусиазъм на Пако. Пако е майстор на шумотевиците. Освен това, ако не друго, поне са успели да намерят пътя си дотук. Това определено е повод за празнуване, без значение дали планетата ще се окаже подходяща или не.
На Джулия й предстои още работа — да намали скоростта на космическия кораб така, че той без сътресения да се плъзне в орбита около Планета A. Понеже извънпространственото пътуване се извършва извън класическата нютонова концептуална рамка на законите за движение, „ускорението“, което звездната тяга е придала на „Вотан“ по време на пътуването, и „скоростта“, постигната по този начин, нямат никаква връзка с движението на кораба сега, когато той е напуснал тунела. „Вотан“ всъщност пътува със скоростта, с която се е движил в момента, когато е прескочил от реалната вселена в извънпространството при отдалечаването си от Земята. Тъй като по онова време се е намирал в орбита недалеч от повърхността на Земята, сега продължава да се движи с тогавашната си орбитална скорост. На практика космическият кораб все още е в орбита около Земята. Само че Земята не е тук.
Така че Джулия трябва да нанесе съответните корекции. „Вотан“ не е оборудван за продължителни пътувания в реалното пространство, но спирателният двигател е достатъчен за маневра като тази. Операцията е сравнително проста и Джулия лесно се справя с нея.
Междувременно Маркъс и Инелда, чиято основна специалност са планетарните проучвания, правят инструментален анализ на света, който се надяват да изследват. Няма смисъл да пускат сонда, камо ли да пращат пилотирана експедиция на повърхността, ако предположенията на Хеспър за атмосферния състав, гравитацията и другите важни характеристики са неверни.
Само че данните на Хеспър продължават да бъдат точни. Гравитацията е в разумни граници, че и отгоре — 0,93 от земната норма. Приемлива азотно-кислородна атмосфера, малко по-бедна на кислород и по-богата на азот от идеалния вариант, но вероятно може да се диша. Следи от въглероден диоксид, аргон, неон, хелий — нито един от тези елементи не повтаря едно към едно земните проценти, но в основата си се приближават достатъчно, за да не създават проблем. Няма следи от свободен водород в атмосферата — обратното би било лошо, защото свободният водород е знак за неприемливо ниски температури. Забележими и насърчителни следи от водни пари, не много, но достатъчно. Като цяло, планетата е сухо място, но сухо като Аризона, а не като Марс. Има и съвсем малко метан, точно както Хеспър беше предсказал, което значително увеличава вероятността на повърхността да се е зародил живот. Само вероятност все пак — метанът може просто да извира от дълбоки земни проломи например, — но има значителен шанс живи същества да растат, да се хранят, да храносмилат и отделят, и да умират и гният върху плодородната почва на Планета A, процеси, които до един са свързани с отделянето на метан.