Инелда и Маркъс представят насърчаващ доклад. Всички данни, отчетени от уредите им, сочат към заключението, че Планета A изглежда подходяща за колонизация. Вода има, макар и не колкото на Земята; има и въздух, който да минава за такъв; гравитацията е наред; поне в най-общи линии мястото изглежда е способно да поддържа живот, при това живот от типа на земния. От друга страна обаче, не е възможно да се засече наличието на по-висши форми на живот, които да обитават по право планетата. От позицията на „Вотан“ не се забелязват градове, нито пътища, нито строежи от какъвто и да било вид. Липсват радиосигнали или нещо друго в целия електромагнитен спектър. Няма изкуствени сателити в орбита. Всичко това е добре. Целта на пътешествениците не е да се натрапят на процъфтяваща извънземна цивилизация и да я завоюват, нито дори да си осигурят добро посрещане, като щедро раздават мъниста и огледалца на местните. В устава на пътуването изрично се казва, че „Вотан“ следва да се въздържа от кацане на светове, които са обитавани от очевидно интелигентни същества, като дефинирането на интелигентни е оставено на действащия капитан, но се казва повече от ясно, че каквато и да било намеса в делата на жива цивилизация следва да се избягва.
Предполага се, че има на разположение достатъчно обитаеми, но ненаселени светове, които са достъпни сравнително лесно, и това прави евентуална намеса не само морално неоправдана, но и ненужна. Това може да е така, а може и да не е, дават си сметка пътешествениците, но пък е добро работно предположение, въз основа на което да започнат галактическата си одисея. На борда има и такива, които вече неведнъж са изтъквали, че политиката може да търпи промени, ако обстоятелствата го наложат.
Капитанът, разбира се, се отнася с известно подозрение към окуражаващите данни, представени му от Маркъс и Инелда. По природа му е присъщо да смята, че би било прекалено голям късмет и че вероятността първата избрана планета така удобно да се окаже подходяща за колонизиране е твърде добра, за да е вярна. Освен, разбира се, ако всяка слънчева система в галактиката си има по една-две планети от земен тип — но ако е така, защо досега не са засечени никакви признаци на разумен живот в съседните на Земята райони от галактиката? Ако съществуват милиони или дори милиарди светове от земен тип, възможно ли е единствено Земята сред тях да е развила цивилизация?
Така че — е ли Земята, този зелен и приятен свят, единствената от милиард щастливки, и ако е вярно, как така те попаднаха на втора такава щастливка още при първия си опит?
Или планети от този вид има навсякъде и самата човешка раса е статистически невероятната аномалия? Капитанът няма представа. Може би по-късно ще се доберат до някакви отговори, мисли си той. Но бързината, с която са открили този очевидно обитаем, но явно ненаселен свят, определено го смущава.
Сега Хю поема нещата. Той е главният изследовател и негова задача е да подготви и изстреля сондата, която ще им достави материални проби от планетарната среда, която ги очаква.
„Вотан“ носи три сонди и разполага с технологичната възможност да сглоби други, ако нещо се случи с наличните. Но конструирането на заместници за оригиналните три сонди би означавало значителни разходи откъм материалите и енергията, с които разполага корабът, и Хю добре разбира, че трябва да направи всичко възможно сондите да бъдат прибрани безпроблемно на борда, след като си свършат работата. В продължение на три дни провежда симулирани кацания и чак тогава решава, че е готов да изстреля един от малките роботи.