Изстрелването минава като по учебник. Сондата се измъква гладко от корема на космическия кораб и поема по спирала надолу към целта си с абсолютна прецизност. После навлиза в орбита на приблизително двадесет хиляди километра от повърхността на Планета A и извършва подробно оптическо проучване, изпращайки на „Вотан“ видеоизображения, които на свой ред потвърждават убеждението, че долу няма по-висши форми на живот.
След като обикаля Планета A за цял един корабен ден — като прави няколко орбитални пренастройки за пълно визуално покритие на сушата, — сондата минава на режим за кацане и се спуска към просторната хълмиста савана в сърцето на най-големия и най-сух от четирите материка на Планета A. Там — водена от Хю, който седи пред дистанционното управление на борда на „Вотан“ — сондата преминава към сухоземен режим на придвижване и поема бавно по кръгов маршрут с радиус от сто километра, като събира по команда на Хю проби от атмосферата, почвата, водата, минералите, растителността и всичко друго интересно. След като е приключила с това, тя отново преминава на въздухоплавателен режим и се понася към другото полукълбо, където условията са горе-долу същите, макар и една идея по-малко сурови, и откъдето взема втори комплект проби. После Хю, доволен от постигнатото, въвежда командата, която ще върне сондата обратно на „Вотан“.
В продължение на девет работни дни екип от седмина членове на екипажа, облечени от глава до пети в космически скафандри като предпазна мярка, анализират товара на сондата в една от стерилните изолирани камери на лабораторното ниво. Капитанът, който си е възложил биологичното проучване, открива бактерии в пробите от почвата, различни видове протозои във водата и няколко здраво бронирани дребни инсектоподобни десетокраки същества в един от малките контейнери за проби. Гледа ги с благоговение и почит — те са първите многоклетъчни извънземни организми, откривани някога, макар да подозира и силно да се надява, че няма да са последните.
Биологичният анализ не разкрива нищо токсично в пробите от почвата и водата. Анализът на пробите от атмосферата показва, че има голяма вероятност въздухът на Планета A да е приемлив за бели дробове, развили се във въздушната среда на Земята. Бактериите, поставени в хранителна среда заедно с микроорганизми от земен произход, не влизат в никакво взаимодействие със съседите си, нито ги убиват, нито стават техни жертви. Това може да е, а може и да не е добър знак — тепърва ще се установява дали биохимията на Планета A е съвместима с тази на Земята, и безразличието на единия вид бактерии към другия би увеличило вероятността заселниците да не са в състояние да смилат и усвояват храната, която ще ги посрещне в този свят.
И други дребни, но съществени въпроси ще трябва да останат без отговор на този етап. Има ли там долу предавани по въздуха вируси, причиняващи незнайни нови болести? Няколко локални въздушни проби трудно биха доказали обратното. Ами ако има някакви смъртоносни аминокиселини в месото на тукашните еквиваленти на овцете и кравите, в случай че има такива животни? Или алкалоиди убийци в местните версии на ябълките и аспержите? Събраните от сондата проби не могат да отговорят на нито един от тези въпроси. Това са неща, които могат да бъдат установени само по трудния начин, когато му дойде времето, на принципа на пробата и грешката.
Хю заявява:
— Сега ни остава само да пратим долу пилотирана експедиция, капитане.
Капитанът и сам знае това. Въпреки всичко думите на Хю му идват като юмрук в слънчевия сплит. Надява се болката му да не е проличала. Вече е избрал екипа, който ще се спусне на повърхността, и той, разбира се, не участва в него. И със или без лофотенското обучение навярно винаги ще го спохождат мигове на черно съжаление заради задължението да остане на кораба.
— Единствено доброволци могат да участват в мисията, разбира се — казва капитанът. — Хю, да разбирам ли, че си доброволец за командир на екипа?
Хю се ухилва широко.
— Успя да ме убедиш, че трябва да си изпълня дълга, братле.
— Инелда? — пита капитанът. — А ти?
Инелда, стройна, властна, с очи като бадеми, е изненадана от молбата колкото и Хю. Всички на борда са получили в някаква степен подготовка в техниката по анализиране на извънземни терени — животът им като нищо може да зависи от бързината, с която реагират в непознати условия, — но познанията на Инелда в тази област не са просто част от подготовката й по оцеляване, а нейна научна специалност.