Има още един незаменим човек и това е Ноел. Капитанът смята за немислимо да прати Ноел на такова пътуване. „Ноел, ти си рядко и ценно цвете. Ти си Земното спасение, Ноел. Никога не бих те изложил на риск, никога. Никога.“
Сега капитанът я вика при себе си.
— Връзката добра ли е днес?
Напоследък смущенията ту се появяват, ту изчезват. Двамата не откриват никаква система в този феномен. Във всеки случай, изглежда няма никаква връзка с местоположението им в космоса или с разстоянието им до някоя определена звезда.
Днешният ден е от що-годе поносимите, съобщава му Ноел.
— Добре — казва той. — Уведоми ги тогава. Нека на Земята знаят, че сме на път да извършим първото си планетарно кацане. Кажи им да ни стискат палци. А защо не и да се помолят за нас. Могат да направят справка как се прави това в някоя от старите книги.
Ноел го гледа объркано.
— Да се помолят?
— Това означава да помолят за благоразположението на вселенските сили — обяснява той. — Няма значение. Просто им кажи, че пращаме трима души да проверят дали сме намерили място, където може да се живее.
За Хю това е звездният миг в кариерата му. Ще застане в центъра на сцената, под светлината на прожекторите и такъв ще го запомнят. На път е да се превърне в първия човек, стъпил на планета, обикаляща около друга звезда.
През последните три дни пренастройва за ръчно управление най-голямата от трите сонди на „Вотан“. За разлика от сондата, която вече е слизала на Планета A, и от другата, която е със същите размери, тази е достатъчно голяма да побере екипаж от трима или четирима души и е конструирана точно за такъв вид операции. Програмирана е за пътувания на кратко разстояние от кораба-майка, но Хю предпочита сам да пилотира полетите до повърхността на планетата и обратно. И сега, след три дни на програмиране, симулации и проверки, той е обявил малкия летателен съд за готов.
Настъпила е промяна в екипажа на мисията след обявяването на първоначалния състав. При една поразвихрила се лудория в банята, включваща Хайнц, Пако, Наташа и още двама-трима, Инелда се подхлъзнала на мокрите плочки — според собствените й думи някой я бил блъснал, като подло я плеснал по дупето — и сега глезенът й е лошо изкълчен. Леон казва, че след пет-шест дни ще може да се движи нормално, но в момента едва куцука, а Хю не иска да забавя експедицията, докато Инелда се оправи, капитанът е на същото мнение. Така че Маркъс, чиито планетографски познания в голяма степен се покриват с нейните, е избран да я замести. Инелда е бясна, че трябва да остане на борда, но капитанът остава глух за протестите й. Скоро тя ще разбере, че който и да я е блъснал в банята, й е направил огромна услуга, само че тези неща стават очевидни едва при свършен факт.
Навлечените с космически скафандри фигури на Хю, Джована и Маркъс оформят величествена и красива процесия, докато вървят през вътрешността на кораба към хангара, където домуват сондите. На практика всички членове на екипажа са дошли да ги изпратят, всички освен Ноел, която е изтощена след тазсутрешния разговор с далечната си сестра и се е прибрала да полегне в каютата си, и все още ядосаната Инелда, която се цупи в своята като някакъв мрачен Ахил. Хю върви начело и маха гордо на събралите се зяпачи, съвсем като издънка на великия уелски принц Мадок, за чийто потомък се смята. Несъмнено днес келтската му кръв кипи от вълнение. Какво е едно малко пътуване до Ганимед или дори до Венера в сравнение с това?
Тримата — Хю, Джована и Маркъс — се вмъкват в уютните кресла на борда на сондата. Люковете се затварят. Започва херметизация. Корабният шлюз за излитане се отваря, сондата се плъзва напред, отделя се от „Вотан“ и излиза в открития космос.
Миниатюрен тласък на ускорение — Хю лекичко е докоснал с пръст контролното табло — и сондата се откъсва от орбита, поемайки в широк вираж към повърхността. Съвсем скоро кафяво-синьо-зелената маса на планетата запълва изцяло илюминатора пред ускорителните кресла на тримата изследователи. Удивително е колко голяма изглежда планетата с приближаването им към нея. Макар да е малка, с размерите на Земята, тя се извисява като Юпитер пред тях. Една година в уединението на извънпространството им е дала усещането, че „Вотан“ е единственият обект във вселената. Но сега има още един.
Макар контролът да е в ръцете на Хю и той да може във всеки един момент да се намеси в управлението на сондата, истинската работа по изчисляването на приземяващата орбита се извършва от корабния компютър на „Вотан“. Така диктува здравият разум. Компютърът знае как се правят тези неща и времето, нужно за реакция, е хиляда пъти по-малко от това на който и да било човек, дори на Хю. Така че той само наблюдава, като от време на време кима одобрително с глава, докато операцията по кацането напредва. Приближават се към крайбрежието на най-влажния от четирите изгорени от слънцето, пустинни континента. Тук климатът изглежда най-умерен, по-мек, отколкото във вътрешността и, по всичко личи, благословен с малко по-високи нива на валежите. Хю е планирал да отскочат до самия бряг на океана и да проверят що за воден живот има на това място, ако въобще има такъв.