Красотата й също го удивлява. Външният й вид е безупречен, правата й тъмна коса е опъната силно назад над челото, прихваната с красива шнола от слонова кост. Кожата й е с наситен средиземноморско-африкански оттенък, гладка и блестяща, сякаш сгрявана от някакъв вътрешен плам. Устните й са плътни, а носът — тесен и прав. Облечена е с мека, широка черна роба със сребриста бродерия по кантовете. Тялото й е привлекателно — случвало се е да я види в банята и знае, че гърдите й са закръглени, а ханшът й е чудесно заоблен. Костната й структура е тънка и изящна, но и много женствена, по класически начин. И въпреки това, поне доколкото на него му е известно, тя не е в интимни отношения с никого на кораба. Защото е сляпа ли? Може би хората не са свикнали да възприемат слепите като потенциални сексуални партньори. Макар че защо, всъщност? Може би защото повечето хора не биха искали да се възползват сексуално от сляп партньор, решава той и моментално възпира сам по-нататъшните си мисли, стреснат от посоката, която са поели, чудейки се защо въобще му е хрумнало да размишлява за сексуалните отношения между възрастни като за „възползване“. Е, от друга страна, може би съчувствието заради недъга й възпира еротичните чувства — съжалението лесно се превръща в покровителство, а то убива страстта. Отхвърля и тази теория като повърхностна и малко вероятна. Възможно ли е хората да я избягват просто от страх, че може да прочете най-съкровените им мисли? Ноел многократно беше подчертавала, че има достъп единствено до ума на сестра си и до ничий друг. Пък и ако нямаш какво да криеш, защо ще се плашиш от телепатичните й способности? Не, трябва да е нещо друго и сега му се струва, че най-после го е открил — просто Ноел е толкова уравновесена, толкова спокойна, до такава степен потънала в слепотата си, в мисловната си сила и в особеното общуване с далечната си сестра, че никой не смее да проникне през барикадите от кристал, които защитават вътрешното й аз. Тя е недостижима, защото изглежда недостижима — странното душевно съвършенство я изолира, точно както изключителната физическа красота понякога държи хората на разстояние. Тя не събужда желание, защото не прилича на другите хора. Тя блести. Тя е безупречна машина, неразделна част от кораба.
Капитанът разгъва текста, който е приготвил, докладът, който трябва да бъде изпратен днес на Земята.
— Не че имаме да им съобщим нещо ново — казвай той, — но въпреки това следва да пратим всекидневното комюнике, предполагам.
— Обратното би било жестоко. Ние сме толкова важни за тях.
Още с първата й дума цялото грижливо отработено спокойствие на капитана се изпарява без следа и той усеща някаква раздразнителност у себе си, дори войнственост и загуба на душевно равновесие. Това го смущава. Изглежда нещо в мекотата и уязвимостта на сладкия й нежен глас незнайно защо го е подразнило. Завладява го някакво стаено напрежение. Дори гняв. Враждебност. Няма представа защо. Неспособен е да обясни тази своя реакция.
— За това не съм много сигурен — подхвърля с грубост, която го изненадва. — Не мисля, че въобще сме важни.
Това е глупаво и той го знае. Думите му са в противоречие със собствените му убеждения.
Ноел също изглежда учудена.
— О, напротив, важни сме, много сме важни за тях. Ивон казва, че с нетърпение чакат съобщенията ни и веднага ги излъчват по всички канали, по целия свят и до Луната също. Новините от нас са ужасно важни за тях.
По тази точка той не може да се съгласи.
— Като куриоз, нищо повече. Един вид последна мода. Безстрашни изследователи, впуснали се сред незнайната пустош на междузвездното извънпространство. Всяко чудо за три дни. — Собственият му глас прозвучава чуждо и дрезгаво в ушите му, речта му е накъсана, с необичаен ритъм, думите идват на изблици. Колкото до самите думи, така груби и саркастични, те също го удивляват. Никога не е говорил по този начин за Земята и нейното отношение към космическия кораб. Подобни мисли дори не са му хрумвали преди. И въпреки това и сякаш напук на себе си той продължава безразсъдно в същата странна посока. — Това и само това сме ние за тях, не мислиш ли? Просто една новост, зрелищно приключение, развлечение за убиване на времето?
— Сериозно ли говориш? Звучи толкова цинично.