Отново млъква. Мести поглед по лицата насреща си. Дали не прекалих, пита се. Дали не прозвуча твърде високопарно?
Само че всички мълчат и не помръдват; очите им са приковани в него, дори слепите очи на Ноел. Думите му са ги завладели. Също като в старите времена, времената на Хамлет и Едип. Да. Успешно представление, едно от най-добрите му. А току-виж донесло и някаква реална полза.
Добре. Свършвай, докато си на гребена на вълната, мисли си капитанът.
Казва с различен тон, внезапен низходящ обрат на риторичната сгъстеност:
— Още едно нещо и после ще се разотидем. Този следобед ще започнем изчисленията за следващия скок, който ще ни отведе — на колко, Хеспър, осемдесет светлинни години или деветдесет? — при друг евентуално подходящ за колонизиране свят. По-късно ще обявим конкретното време на старта. Естествено, аз не знам дали тази втора цел ще ни донесе по-голям успех от първата. Просто ще идем там да хвърли един поглед, точно както направихме тук. На този етап нямаме никакви конкретни очаквания, в едната или другата посока. Разбира се, аз се надявам това да се окаже светът, който търсим, и знам, че всички вие чувствате същото. Но има и други след него, които чакат да ги проучим, ако се наложи, и ако се наложи, ще продължим напред, докато открием каквото ни трябва. Благодаря ви за вниманието. Събранието се разпуска.
Пако, Хеспър, Зиглинде, Рой и Хайнц подхващат изчислението на курса, който ще отведе „Вотан“ до Планета B. Капитанът и Ноел се отделят в каютата й, за да изпратят комюникето, което ще уведоми Земята за провала на първата планетарна мисия и за смъртта на Маркъс.
Капитанът се тревожи как ще се отразят тези новини на земните жители. Земните жители са свикнали с успеха. За тях, мисли си той, това пътуване е нещо като приключение от приказките, а приказките винаги имат добър край, макар и да се появява междувременно по някоя зла вещица. Фактът, че един от пътешествениците наистина е умрял при срещата си с непозната тъмна магия, може да влезе в противоречие с модела от очаквания, който са си създали. Плаши го мисълта, че за да се предпазят от бъдещи неприятни изненади, могат да загубят интерес към пътуването на „Вотан“, да се отдръпнат емоционално от бъдещата съдба на начинанието.
И все пак, следва да бъдат уведомени. Би било нередно да им спестят истината. Те вече знаят, че е осъществено кацане на повърхността; трябва да разберат и какви са резултатите.
— Какво е качеството на връзката днес? — пита той Ноел.
— Има известни смущения. Сравнително слаби.
— Добре, тогава. Готова ли си да започваме?
— Когато кажеш.
Започва да й диктува съобщението, което е нахвърлил малко преди това. Плъзва поглед по текста и си дава сметка колко мрачно и обезкуражително звучат думите. „Неуспешна мисия… зони на силни и необясними психични смущения навсякъде… неконтролируеми и безразсъдни реакции у членовете на изследователския екип… злощастен фатален инцидент… незабавно изтегляне от повърхността на планетата… отказ от по-нататъшни проучвания…“ Всичко е вярно, но звучи ужасяващо. Опитва се да го посмекчи, импровизирайки в движение, като вмъква кратки фрази от рода на „обнадеждаващ първи опит“ и „насърчително е, че още при първия опит открихме планета, която въпреки недостатъците й, толкова прилича на Земята“. Говори за предстоящото потегляне към Планета B и за оптимистичното си усещане, че галактиката е толкова богата на планети с подходяща големина, температурна амплитуда и приемлива атмосфера, че едва ли може да има съмнение в крайния успех на начинанието им.