Така. Това трябва да им стигне за известно време.
Ноел се уморява бързо, докато препраща думите му през вселената към Ивон. Усилието, което полага, е повече от очевидно. Раменете й увисват, главата й натежава напред, мускулчета играят по лицето й. Явно днес смущенията са по-силни, отколкото му е казала. И въпреки това тя продължава смело напред, а накрая вдига към него глава с ангелска усмивка на облекчение, въздъхва уморено и обявява:
— Готово. Мисля, че Ивон улови всичко.
— Какво казва?
— Че много съжалява за случилото се с Маркъс. Че ни желае по-добър късмет с Планета B.
Истината ли му казва Ноел? За един безумен миг му хрумва, че цялата тази история с мигновената ментална връзка между две сестри, намиращи се на десетки светлинни години една от друга, си е чисто въображение и измама, че Ноел просто се преструва, че изпраща комюникетата му до Земята, и си измисля всичките отговори на Ивон.
Не. Не. Не. Не.
Пълен идиотизъм. Той го прогонва гневно от мислите си. Ноел е неспособна на такова притворство. А дори и да беше, не би могла да си измисли — да импровизира на момента — всички бюлетини на Ивон от Земята, дребните подробности от всекидневието там, съобщенията от роднини на екипажа. От собствения му баща например, който е художник. Картините му са архаични — ангели, демони, светци, всичките изобразени с щателен реализъм. Живее в най-южната част на Африка, на сух, скалист нос, целогодишно къпан от жежките лъчи на слънцето, и отглежда гротескно сочни растения, типични за района. За последните тридесет години двамата са се срещали само два пъти. Никога не са били привързани един към друг. И въпреки това бащата на капитана, който е на сто и трийсет години, изненадващо беше изпратил по Ивон поздрави за рождения ден на сина си, който е на по-малко от половината му години. Споменал бе за последните си картини, за градината си, за посегателствата на възрастта върху силите му. Откъде би могла Ноел да знае за тези неща? Капитанът се пита колко ли стрес му се е натрупал, за да му хрумнат подобни абсурдни и недостойни подозрения към невинната Ноел. Заради провала на мисията по кацането сигурно. Смъртта на Маркъс. Това трябва да е. Напрежението беше голямо през последните дни. И за него, и за всички останали. Решава да си позволи малко допълнителна почивка, веднага щом се върнат в извънпространството.
Решил, че както обикновено Ноел ще иска да подремне след уморителното упражнение, той понечва да си тръгне.
— Чакай — спира го тя. — Къде отиваш?
— Мисля да отскоча до банята. — Хрумнало му е в последния момент — не е планирал да минава оттам.
— Ще дойда с теб, искаш ли? А след това можем да отидем в игралния салон.
Той е озадачен от думите й.
— Не искаш ли да поспиш?
— Този път не. — И наистина, въпреки явната й умора отпреди малко, сега тя изглежда изпълнена с енергия, няма и помен от обичайното изтощение след комуникациите й с Ивон. И това въпреки проблема със статичния шум… или заради него, може би? Никога няма да я разбере.
Но точно сега идеята да покисне в банята му се струва добре дошла, а ако Ноел е решила днес да пропусне дрямката си — нейна работа. Тя съблича небрежно дрехите си, с привидна невинност. Сякаш си няма и представа колко предизвикателно може да изглежда това, при положение че двамата са сами в каютата й. Но пък в своя вечен мрак може би въобще не се замисля какъв ефект може да има гледката на голото й тяло върху други хора. Или пък се замисля.
Той изчаква още един напрегнат миг да види какво ще направи тя след това. Ще го хване за ръката, ще го поведе към леглото? Не. Нищо подобно. Тя наистина е невинна. Спокойно отваря вратата на каютата си и му дава знак да мине пред нея.
Тръгват заедно по коридора към банята.
Зиглинде, Хю и Иможен са там. Мускулестата Зиглинде е сама в басейна с хладката вода. Едрият Хю и миниатюрната, златокоса Иможен си делят горещия. Напоследък Хю и Иможен го раздават като двойка, поне през част от времето и това изглежда е от тази част. Тя се е изпънала по гръб в басейна, водата я покрива цялата, с изключение на главата й, която почива на рамото на Хю, и розовите връхчета на малките й гърди, които стърчат току над повърхността. Хю е толкова по-масивен от нея, че Иможен прилича на кукла до него.