Хю вдига вежда, когато капитанът и Ноел влизат в банята, тя — гола, той — не. Голотата на обществено място не е нещо необичайно на борда на кораба и понякога хората идват вече съблечени в банята, макар обичаят да не широко разпространен. Капитанът се пита дали Хю не си прави грешни заключения за някаква интимност между него и Ноел. Мисълта за това го подразва. Знае, че сред спътниците му се ширят немалко предположения относно сексуалните му навици, и тези потайни клюки не го дразнят, даже му се струват забавни. Само че няма желание да набърква и Ноел в тези похотливи шушукания — за нея сигурно би било неприятно, ако открие, че е обект на такива слухове.
— Може ли да се присъединим към вас? — пита капитанът, докато съблича собствените си дрехи. Въпросът е просто израз на любезност. Хю размахва театрално ръка в знак на покана и капитанът и Ноел влизат в басейна от срещуположната спрямо Хю и Иможен страна. Няма нужда да помага на Ноел — тя се прехвърля през ръба на басейна с лекотата на зрящ човек. Докато се отпускат в топлата вода обаче, външната страна на бедрото й се притиска до неговото, което той приема за случайно, понеже басейнът е малък и пренаселен, а и усетът на Ноел за пространственото разположение на нещата едва ли е толкова прецизен във вода, колкото извън нея, където звуковите вълни се разпространяват безпрепятствено. Капитанът механично се отдръпва с няколко сантиметра наляво. Но след няма и минута бедрото на Ноел отново се притиска към неговото. Сега вече е трудно да се самоубеди, че е станало случайно всичко това — предложението да идат заедно в банята, небрежното разсъбличане в каютата й, голата разходка по коридора. Но защо? Ноел е красива жена, да, изключително привлекателна, дори интригуваща в мистериозното си хладно достойнство; но за всичкото това време тя не се е включила по никакъв начин в корабната бъркотия от сексуални връзки, поне доколкото на него му е известно, и макар сега определено да му се предлага, на капитана му е трудно да повярва, че тя наистина го прави. Предпочита да гледа на нея като на напълно безхитростен човек и на сегашното й поведение като на невинно. Продължава да мисли за нея като за лишено от сексуалност същество, изцяло отдадено на връзката с далечната си сестра, връзка, която не оставя място за нищо друго. Може би просто е изпаднала в моментно игриво настроение, без никакъв еротичен подтекст; или пък експериментира с нов метод за намаляване на напрежението след телепатичната връзка. Във всеки случай той няма намерение да отвръща на поканата, която тя привидно му отправя, без значение дали е истинска или не. Както винаги една сексуална връзка с Ноел му се струва като бомба със закъснител. Определено не смята, че евентуалната му връзка с нея би могла да повтори хладния секс за разтоварване с Джулия. Със сигурност биха последвали огромни, объркани усложнения, по един или друг начин. Ноел е жизненоважна за експедицията; същото важи и за него самия; не би рискувал двамата да се забъркат в нещо, при което е налице толкова голяма вероятност енергията им да се отклони в проблематична посока.
Въпреки всичко, този път капитанът не се отдръпва. Би било грубо и обидно да го направи втори път.
— Каза много хубави неща — обръща се към него Иможен — за Маркъс онзи ден. Много се развълнувах. Както и всички останали, струва ми се.
— Благодаря. — Доста глупав отговор, но не се сеща за друг.
— Не беше лесно да го опознаеш — продължава Иможен. Двамата с Маркъс бяха любовници за кратко в самото начало на пътуването. Иможен е един от металурзите на кораба; помощник е и на корабния лекар, Леон. Всички членове на екипажа имат странни комбинации от специалности. — Дори и в леглото, между другото — отбелязва тя. — Случи се тук, в банята, първия път. Просто си седяхме един до друг, както с Хю сега, почти не си бяхме казали и дума, а после Маркъс се обърна към мен, усмихна се, докосна китката ми и кимна към една от стаичките. Нищо не каза. Станахме и отидохме в стаичката. Не каза нито дума през цялото време.
Хю се усмихва доброжелателно, сякаш Иможен разказва как е изиграла с Маркъс няколко партии на го. Твърде възможно е наистина да не намира голяма разлика между едното приятно занимание и другото, само дето го изисква повече мислене.