Иможен не спира:
— Така беше всеки път, през цялата седмица, докато бяхме заедно. Беше добър, между другото, много добър, но така и не сподели нещо за себе си, нещо лично, нито попита нещо за мен. Държеше се приятелски, но и дистанцирано някак — тайнствен беше. Въпреки това го харесвах, възхищавах му се, уважавах интелекта му, неговата сериозност. Вярвах, че рано или късно ще се поотпусне. А после един следобед пак седяхме в банята, Наташа също беше тук, и той се обърна към нея по абсолютно същия начин, по който се беше обърнал към мен предната седмица, и това беше краят на отношенията ни. Просто сложи точка и толкова, без обяснения. Само че аз бях убедена, че с Маркъс все някога ще имаме възможност да се опознаем по-късно, може би много по-късно. А сега това никога няма да стане.
— Такава безсмислена загуба — обажда се Зиглинде от другия басейн.
— Прекрасен млад човек — казва Хю. — Направо откачих, като го гледах как постепенно загубва самообладание там долу. Направо откачих.
Капитанът кимва неангажиращо. Този разговор сигурно е необходим, част от оздравителния процес, но го изпълва с някакво неудобство. А и натискът на Ноелиното голо бедро към неговото също не му се отразява добре.
— Много им е мъчно за нас, на Земята — намесва се Ноел. — Те много ни обичат и следят с огромен интерес всичко, което правим. Експедицията до Планета A — само за това се е говорило на Земята цяла седмица, казва сестра ми. А после… когато научили, че Маркъс е загинал… — Тя поклаща глава.
— Днес по цялата планета се провеждат заупокойни служби.
— Това е прекрасно — възкликва Иможен. — Ще им помогне много. А и на нас.
Капитанът поглежда изненадано към Ноел. Тази малка подробност, за заупокойните служби, е новост за него. Ноел не му е споменала за това. Дали все още е в контакт с Ивон и получава постоянен поток от информация за реакциите на Земята след новината за смъртта на Маркъс? Или — мисълта за това му е крайно неприятна, но упорито изскача на повърхността — или просто си измисля разни неща?
— Не ми каза за това — обръща се укорително към нея той. — За заупокойните служби.
— О. Да. По цялата Земя.
— Голяма новина сме ние — засмива се Зиглинде с обичайния си дрезгав смях. — Летим из вселената, живеем, умираме, откриваме гадни планети, това е голямо събитие за тях. Единственото събитие. Ние ги удивляваме, а те не са свикнали с удивлението. Овце, това са те! Мързеливи овце! Трябва да си измисляме по някоя и друга смърт от време на време, дори никой повече да не загине, просто за да поддържаме вълнението им. За да не изгубят интерес. Също и за да им напомняме, че смъртта все пак съществува.
Всички се обръщат да я погледнат. Лицето на Зигленде е почервеняло от гняв, направо гори. Лесно се ядосва Зиглинде. Но после се ухилва — самодоволно някак — и червенината й се отдръпва толкова внезапно, колкото се е появила.
Казва вече по-спокойно:
— Много беше лошо това, с Маркъс. Все още ме измъчва. Такова тихо момче. И толкова умен. Не бива да допускаме повече такива загуби, капитане, чуваш ли?
— Ще ми се да не бяхме допуснали и тази — отвръща той.
Мрачно мълчание се възцарява за миг в помещението.
— Е — нарушава го най-накрая Хю. Измъква едрото си тяло от водата. Почервенял е от горещината и прилича на недоварено месо. — Трябва да продължим напред, така мисля аз. — Посяга надолу с една ръка и измъква дребната Иможен от басейна с такава лекота, все едно е дете, прехвърля я през ръба и краката й се залюляват за миг във въздуха, преди Хю да я пусне да стъпи на пода. Минават през студените душове, после се обличат и си тръгват.
— Аз също ще си тръгвам вече — обявява Зиглинде. — Чака ме работа в контролната зала.
Ноел и капитанът остават сами в банята. Все така седят един до друг, бедрата им се докосват. Внезапно ситуацията е станала изключително смущаваща, след като другите трима са си тръгнали. Напрежението от онзи момент в каютата й, когато си свали дрехите, отново обзема капитана, ако въобще го е напускало. Най-близката от трите любовни стаички е само на няколко метра от тях. Спокойно биха могли да се оттеглят там. Само че капитанът си няма и представа какво очаква от него Ноел. Няма ясна представа и какво самият той очаква от себе си. За пореден път решава да изчака, оставяйки на нея да води играта.
И за пореден път Ноел му предлага обичайната си, простичка невинност, обичайното сладко безразличие към възможностите, които ситуацията предлага.