От доста време пътуват през извънпространството и смущенията във връзката отново са се появили. Статичният шум, влошеното качество, които бяха възникнали за пръв път през петия месец на пътуването и които в някои моменти се засилваха неимоверно, а в други почти изчезваха, сега са се върнали в много по-голяма степен отпреди. Има дни, когато Ноел въобще не успява да установи контакт със сестра си.
Макар сега пътуването да е лишено от събития и дните да се точат спокойно, капитанът настоява за всекидневна връзка със Земята. Все така вярва, че това е важно, дори жизненоважно за тях — че хората на Земята косвено изживяват най-великото приключение в скучния си живот чрез мъжете и жените на „Вотан“ и извличат неоценима психическа полза от всекидневната доза новини за неустрашимите пътешественици, които храбро се скитат сред звездите. За спътниците му също е добре редовно да получават новини за Земята и за нещата, които стават там, колкото и малко да са те.
Но сега, ден след ден, връзката се влошава и Ноел трябва да полага все по-големи усилия, за да поддържа отслабващия контакт с далечната Ивон. Тя толкова много се старае, че капитанът е започнал да се бои за здравето й. Дори той усеща напрежението.
— Готов съм с новото комюнике — притеснено казва той. — Ще можеш ли да го изпратиш?
— Разбира се. — Тя му се усмихва ожесточено. — Не си и помисляй да се отказваме, капитане. Все трябва да има начин да заобиколим смущенията.
— Да — съгласява се той. Разлиства неспокойно страниците. — Добре тогава, Ноел. Да започваме. Корабен ден номер…
— Чакай — прекъсва го тя. — Дай ми още минутка да се приготвя, става ли?
Той млъква. Ноел затваря очи и започва да се настройва за телепатичния контакт. Както винаги, усеща присъствието на сестра си. Дори когато помежду им не протича конкретна информация, някаква ниска степен на връзка продължава да съществува помежду им, не изчезва и усещането, че другата е наблизо, топлото собственическо усещане, което хората имат по отношение на ръката, крака или хълбока си. Но между този неосезаем, подсъзнателен контакт и истинското предаване и приемане на конкретна информация лежат няколко ключови етапа. Ивон и Ноел са човешки биофизични резонатори, представляващи широкообхватна комуникационна мрежа; както при всички други предаватели и приематели, и те се нуждаят от процедури по настройка. Ноел се разтваря за енергийния спектър, който, вибрирайки и пулсирайки, ще отнесе съобщението й до нейната закотвена на Земята сестра. Като предаващата верига в този обмен, именно тя следва да получи максималния поток енергия. Бързо и интуитивно активира собствените си енергийни центрове — в гръбнака, в слънчевия сплит и отгоре на черепа. Поток от енергия се излива от нея и моментално пресича галактиката.
Но днес има някакъв странен и тревожен екраниращ ефект — наблюдавайки веригата, Ноел веднага разбира, че сигналът не е стигнал до Ивон. Ивон е там, настроена и в очакване, само че нещо запушва канала и нито сричка не успява да премине по него.
— Смущенията са по-силни от всякога — съобщава тя на капитана. — Имам чувството, че само да протегна ръка, и ще докосна Ивон. Но тя не ме чува, аз също не улавям нищо от нея.
Разтърсвайки леко рамене, Ноел сменя честотата на изпращане; усеща как Ивон променя своята честота, за да съвпадне с нейната; но отново нещо им пречи, отново нещо запушва канала. Сигналът й полита напред и бива попит от… какво? Как може да се случи нещо такова?