Най-неочаквано го завладява странен покой. Още веднъж е открил онази зона на спокойствие, която се е научил да постига в манастира. Всичко ще се нареди, повтаря си той. Случилото се няма да ни навреди. Може дори да ни помогне. Може дори да ни помогне. Ползата дебне в най-тъмните места.
Ноел играе вманиачено го и бие всички наред. Сякаш се е пренесла в салона — стои там по двайсет часа на ден. Понякога играе на две дъски едновременно — невероятен подвиг, като се има предвид, че трябва да запомня сложните промени и на двете — и отново излиза победител. Два дни след като е изгубила словесен контакт с Ивон, тя едновременно триумфира над Рой и Хайнц пред изумена публика от двайсетина техни спътници. Изглежда оживена и бодра; вече всички на борда знаят какво е станало, но каквато и мъка да изпитва Ноел от прекъсването на връзката, стреми се да я прикрива. Единственият израз на напрежението й, подозират останалите, е маниакалната й игра на го. Сега капитанът е един от най-честите й противници, сяда на дъската срещу нея вместо да съставя и диктува комюникета до Земята. Смятал бе, че още преди години е преодолял страстта си към играта, но и той се е вманиачил през последните дни, строи като луд стени и непобедимите крепости, известни в теорията на го под името очи. Има удовлетворение и сигурност в ритмичния, щракащ марш на белите и черните камъчета. Само че Ноел го побеждава всеки път. Покрива дъската с очи.
Търсенето на Планета B до голяма степен успява да отклони вниманието на пътешествениците от проблемите, възникнали след прекъсването на връзката със Земята. Очакванията бързо започват да растат. Сред членовете на експедицията внезапно се е появил голям оптимизъм за новата планета. Щом вече няма стоплящи новини от дома, то им остава поне компенсацията с удоволствие да размишляват за възможността един прекрасен нов дом да ги чака в края на този етап от пътуването им.
Хеспър е подобрил корелационните си техники и вече е в състояние да ги засипе с огромно количество данни с висока степен на надеждност, както твърди той, за света, към който пътуват. По думите му, това е втората от пет планети, обикалящи около звезда със среден размер от типа K. Дали звезда от този спектрален тип е достатъчно гореща да поддържа температури в амплитуда, приемлива за протоплазмен живот, е въпрос, който поражда разгорещени спорове на борда, но Хеспър с готовност уверява всички, че звездата, към която са се запътили, е със сравнително силна за типа си яркост и че Планета B е достатъчно близо, за да получава необходимата топлина, може би дори малко повече от идеалното.
Откъде знае Хеспър тези неща? Никой не го проумява — това се е превърнало в постоянна мистерия за спътниците му. Тук, в извънпространството, той няма достъп до директно астрономическо наблюдение на избраната система и всички разбират, че просто си играе с множество тайнствени аналози на реалната вселена, набор от информационни еквиваленти, декодирани чрез методи, които никой друг не е в състояние да проумее. И все пак Хеспър в голяма степен позна за Планета A, що се отнася до размера, температурата, атмосферния състав и други подобни характеристики. Вярно, че беше пропуснал един малък детайл относно Планета A, който я правеше крайно неподходяща за заселване, но пък въпросният детайл беше от такова естество, че никакъв уред, изобретен досега от човечеството, не би могъл да го засече предварително.
Онова, което Хеспър казва за Планета B, звучи дори по-обнадеждаващо от предварителните му оценки за злополучната й предшественичка. Според него, Планета B е с прилични размери, като диаметърът й е с петнайсетина процента по-голям от земния, но явно в състава й доминират по-леките елементи, защото масата й не е по-голяма от тази на Земята и гравитационното й притегляне следователно е долу-горе същото. Определено имала атмосфера и тук новините наистина били много добри — познатата им смес от кислород, азот и малко въглероден диоксид, в съотношение много близко до предпочитаното от човешките бели дробове, освен че въглеродният диоксид бил съвсем малко повече от онзи в земната атмосфера. Е, може би не точно съвсем малко в повече — намирисвало на парников ефект, признава Хеспър, което вероятно говорело за по-скоро мезозойски климат. Само че по време на мезозойската ера Земята е бъкала от живот, флората и фауната са преживявали невиждан разцвет, така че нямало за какво да се притесняват, казва им Хеспър. Настройвайте се за тропически климат, казва той, и понеже сам е дете на слънчевите тропици, очите му светят от нетърпение. Всичко ще бъде наред. Нещо като ширнали се по цялата планета Хаваи, така твърди. Или Мадагаскар. Топло, топло, топло, много влага там, където е полезна, грейнал, влажен рай, сладка, тучна, зелена Земя.