Е, може и така да е. Някои от по-старите членове на екипажа си спомнят, че мезозойската ера е била ерата на динозаврите, и не виждат нищо привлекателно в идеята да основат колония насред бъкаща от динозаври джунгла. Но подобна аналогия е научно необоснована, бързат да посочат други. Не е казано, че еволюцията навсякъде трябва да следва един и същи път. Високата влажност и тропическите температури от полюс до полюс, плюс допълнително количество въглероден диоксид може на Земята да са осигурили доминираща роля на гигантските влечуги, да, но на Планета B същите обстоятелства може да са родили само простички организми като щастливи медузи например, които се носят замечтано из топлите океани.
А, океаните. Те са нещо като загадка, трябва да признае Хеспър. Неговите далекобойни, приблизително еквивалентни фокуси-бокуси поне досега не са успели да го снабдят с доказателства, че изобщо има някакви океани на Планета B. В това няма много смисъл, като се има предвид очевидното изобилие на водни молекули в атмосферата и повсеместната висока средна температура, които би трябвало да доведат до обилни валежи. Само че повърхността на Планета B, както се вижда от заместителната форма на Хеспъровите данни, изглежда има една и съща текстура навсякъде, без значими разлики в количеството отразена светлина, температурата или други важни характеристики, така че или има един-единствен океан, обхващащ цялата планета, или няма никакъв. Последното е по-вероятната хипотеза. Така че в това отношение загадка има — загадка, която ще трябва да почака засега, докато не се приближат достатъчно и не проведат директно оптическо наблюдение на място.
И тогава, както повелява логиката, след като са огледали добре планетата от ниска орбита и са я оценили като достойна за по-нататъшна проверка, пак ще опрат до малката сонда, последвана, ако всичко изглежда наред, от голямата й пилотирана посестрима с изследователски екип на борда. Всички са започнали да приемат, че нещата наистина ще изглеждат наред, и по-точно, че нещата ще са направо идеални, и следователно, че изследователският екип се подразбира от само себе си. Което поставя вече познатите им въпроси — за състава на екипа по кацането, който ще се спусне на повърхността на Планета B, за да потвърди полезната й красота, и съпътстващия въпрос за края на втория капитански мандат.
Втората година почти е изтекла. И капитанът, разбира се, ще иска да участва в екипа по кацането. Така че им предстои неприятната задача да се справят с още едни избори.
Справят се с това, бързо и без много шум, на едно организационно събрание, състоящо се от дузината членове на екипажа, които най-силно се вълнуват от тези неща.
— Той е жизненоважен и незаменим — казва Хайнц. — Няма друга приемлива кандидатура за поста, нали така? Или има?
— Добре де, има ли? — пита Пако. — Ти ни кажи.
— Ясно е, че няма — изтъква Елизабет. — Ще трябва да го преизберем.
— Вие тримата добре сте го измислили, нали? — намесва се Джулия.
Хайнц й хвърля един бърз поглед.
— Не ти ли харесва? И означава ли това, че имаш желание отново да се кандидатираш?
— Знаеш, че бих го направила, ако вярвах, че има някакъв смисъл. Но трябва да се съглася с вас, че ако проведем избори, няма да ме изберат. Ще изберат него.
— Така е, ще го изберат — потвърждава Хайнц. — Точно както го избраха и миналата година.
Хю казва: