— Искам да отида, да. Ако въобще някой ще ходи. Но планетата най-вероятно е безполезна за нашите цели. Няма ли да е загуба на време, а може би и на нечий живот, ако си направим труда да я огледаме отблизо? Кого още би предложил за мисията?
— Себе си.
— Да. Това е ясно и без да го казваш. Кой друг?
— Никой друг.
— Само ние двамата?
— Точно така, братле.
— Самият ти обясняваше колко е важна експедицията до Планета A да се състои от тричленен екипаж — казва капитанът.
— Вярно. Но двамата с теб бяхме достатъчни за Титан, Ганимед и Калисто — отвръща Хю. — И тук би трябвало да се оправим сами. Не е нужно да излагаме и трети човек на риск. Виж, братле, нека днес да изпратим сондата да ни събере проби. А после двамата с теб ще се спуснем и ще се изложим на каквито там призраци движат нещата долу, освен ако няма призраци, в който случай бихме могли да приемем, че макар Планета A да не ни посрещна с отворени обятия, няма основание да очакваме същите неща на всяко място, където отидем. Какво ще кажеш, господин капитане, братле?
— Нека си помисля малко — казва капитанът.
В действителност капитанът страстно иска да посети повърхността на Планета B и тази страст го е завладяла дълго преди „Вотан“ да излезе от извънпространството. Той се е борил упорито с мисълта за това обаче, защото знае, че желанието му е напълно егоистично, а смята, че вече е изразходил квотата си от себичност за доста време напред.
Планетата очевидно е безполезна за целите на евентуална колонизация. Капитанът вече разбира това, за разлика от повечето си спътници. Да, съществува някаква слаба вероятност планетата да се окаже подходяща за човешко обиталище, но капитанът е сигурен, дори и без данни от първа ръка, че животът долу би бил безкрайно труден, пълен с неудобства и предизвикателства за тях. В умерени дози предизвикателството е ценен стимул за развитието на една цивилизация, дава си сметка той, но има повратна точка, отвъд която човешкият дух просто бива смазан от непреодолимите трудности и непрекъснатата борба. Именно това най-вероятно би се случило тук, смята капитанът. По-добре да отпишат планетата, без да се занимават повече с нея, и да потърсят друг, не толкова труден свят.
И в същото време… и в същото време…
Една планета, един уникален, непознат свят, ей там, под носа им, планета, която отвъд всяко съмнение е родила някаква форма на живот, с каквато човечеството не имало досег преди…
Иска я. Не може да го отрече пред себе си, не и след битката да си спечели правото на участие в изследователски мисии извън кораба. И, накрая, той позволява на довода на Хю за теорията на Джована относно ангелите да натежи на везните. Наистина е необходимо да открият дали някаква всемогъща външна сила е решила да блокира достъпа им до световете в космоса и едно кацане на Планета B би хвърлило светлина върху въпроса. Поне би могло. Някакво положително откритие в този смисъл би могло до известна степен да компенсира разочарованието, което спътниците му ще изпитат, когато Планета B отпадне като потенциално място за заселване, нещо, в което капитанът не се съмнява. Така че той разрешава изпращането на една от сондите, която да събере допълнителна, пряка информация за условията долу, и дава да се разбере, че следващата стъпка ще е пилотирана експедиция с голямата сонда, стига пробите от първата да са обнадеждаващи.
Хю, който управлява дистанционно сондата, я оставя в орбита на хиляда километра над мътната атмосфера на Планета B и провежда инфрачервено сканиране, за да получи някаква представа какво има под облачния слой. Камерите му могат да проникнат и през по-гъста мъгла от тази и картината, която се получава на кораба, им носи поредната доза загадки.
— Виж това — сочи той на капитана. — Тези горещи линии навсякъде. Прилича на огромно кълбо прежда. Или множество ластичета, опънати нагъсто около цялата планета.
— Лиани, струва ми се — допуска капитанът.
— Планета, цялата овързана с лиани? Слой от лиани, дебел двеста километра?
— Ще трябва да погледнем по-отблизо — казва капитанът.
— Вече го направих. — Хю увеличава с няколко степени образа и прибавя ултравиолетов филтър. — Сега гледаме точно под повърхността. Виждаш ли тъмните линии между горещите?
— Тунели? — изказва предположение капитанът.
— И аз така мисля, тунели. — Хю посочва инфрачервените замервания. — И неща, които се движат по тунелите, какво ще кажеш?