Капитанът се спуска бързо от гърба на червея и отстъпва назад. Но насекомоподобното същество все така се приближава, и то бързо. На капитана му е напълно ясно, че побеснялото същество възнамерява да се метне отгоре му и да го прехапе на две, което изглежда е съвсем по възможностите му.
И двамата мъже са въоръжени с енергийни пистолети, изцяло като предпазна мярка. Капитанът вади своя, вдига го почти без да се прицелва и стреля.
Насекомоподобното експлодира в облак от жълти пламъци.
— За малко — тихо казва Хю, приближавайки се до капитана. — И адът не познава по-голяма ярост от гнева на огромна извънземна буболечка, чието яйце е в опасност.
— Въобще не беше в опасност — мърмори капитанът.
— Да, ама буболечката не го знаеше.
— Да. Да. Буболечката не го знаеше. — Капитанът, потресен до дъното на душата си, побутва с върха на ботуша си останките от съществото. — Досега не бях убивал живо същество — добавя той. — Е, някой комар, може би. Паяк. Но такова нещо не бях убивал.
— Нямаше избор — успокоява го Хю. — Още две секунди и щеше да ти прегризе гърлото.
Капитанът кимва в съгласие.
— Пък и беше дяволски грозно, братле.
— Може да е било интелигентна форма на живот — казва капитанът. — Или поне високо развита. Във всеки случай, това е неговият свят, а не нашият. — Гласът му е предрезгавял от гняв и отвращение.
Застоява се още миг край мъртвото създание. После се обръща и тръгва бавно към изхода на тунела.
Хю крачи след него. Двамата стоят известно време край входа, мълчат, гледат как проливният дъжд се сипе на плътни пелени.
— Искаш ли да вземем няколко от тези яйца и да ги качим на кораба за изследване? — пита най-накрая Хю, с известна ирония, но ползотворна според него, просто опит да разреди малко напрежението.
Капитанът се забавя с отговора си.
— Не — казва накрая. — Май не.
— Ами вечното любопитство на науката, братле, не изисква ли то от нас да…
— Вечното любопитство на науката да го духа, поне веднъж — рязко му отговаря капитанът. Внезапно нотка на едва сдържан гняв се е прокраднала в гласа му. — Не искам да говоря за това. Дай просто да се връщаме на кораба.
Тази жар, тази едва сдържана ярост е нещо съвсем нетипично за него. Хю му хвърля бърз поглед, в който изненадата граничи с тревога. После, за да омаловажи ситуацията, въздъхва дълбоко с комично облекчение.
— Значи наистина се махаме оттук? О, слава на всички богове! Вече мислех, че ще останем да ръчкаме това гадно място завинаги, приятелю.
Зед Хеспър, разбира се, разполага на склад с изкусителната Планета C, която да им предложи, както и с много други. Небето е пълно със светове, както показват уредите му, и той както винаги гори от нетърпение да потеглят към тях.
Само че първите две планетарни приключения са се оказали повече от обезкуражителни, направо пълен провал — единият свят излъчва всякакви гадории в психическата част на спектъра, другият е населен с отвратителни чудовища — и след последното кацане някакво странно, мрачно и дълбоко песимистично настроение се е появило за пръв път на борда на „Вотан“. Загубата на контакт със Земята — онези бъбриви, незначителни бюлетини от дома, онези дребни напомняния, че все пак някога са имали и друг дом, различен от скитника „Вотан“ — също имаше своя принос. А и пътешествениците бяха видели първо Хю и Джована да се връщат бледи и разтърсени от едната планета, после Хю и капитана не по-малко разтърсени от другата. Ефектът върху капитана особено се вижда с просто око дни след посещението му на ужасяващата Планета B и за всички е крайно обезпокоително да виждат този обикновено сдържан човек толкова дълбоко потресен.
Планета B се беше оказала ужасна и след големите очаквания, които си бяха позволили да хранят по отношение на нея, това им е струвало много, на всички, а не само на двамата мъже, които бяха видели ужаса отблизо.
Хората на „Вотан“ — или поне голяма част от тях — изведнъж са започнали да си дават сметка, че след като са заменили предсказуемостта и удобството на Земята за един велик подвиг, сега са изправени пред вероятността да скитат вечно из галактиката, без да открият свят, който да превърнат в свой поносим дом. И огромният риск на начинанието им, хазартното му естество са започнали да потискат душите им. Сега много от тях се страхуват, че са обрекли доброволно живота си на една безнадеждна мисия.