Капитанът полага големи усилия да надмогне това мрачно чувство у самия себе си, така че да може да прочисти и другите от него. Само че гледките и звуците от Планета B го преследват денем и нощем и го потапят в лепкаво блато от меланхолия. Цял един свят така безнадеждно отблъскващ — само той е достатъчен да лиши човек от вярата в съществуването на Създателя, в случай че въобще е вярвал в Него. Що за божествена цел би могло да обслужи създаването на една планета, където царува непрестанен дъжд, където титанични лиани задушават всеки хектар от повърхността й, където колосални безмозъчни червеи се хранят с лианите и дяволски паразитиращи буболечки се хранят с червеите? Без съмнение, това е възможно най-добрият свят за лианите, червеите и буболечките с очи като скъпоценни камъни. Но подобна обективност не е по силите му в момента. Има чувството, че е направил малка екскурзия в някой неописан дотогава кръг на Дантевия Ад.
Копнее да поговори с абата за Планета B, но не може. Жадува за няколкото бързи, хапливи изречения, които биха сринали мрака, полепнал по него сега.
Ала абатът е недостижим за него. И така, постепенно, за няколко дни капитанът успява да се измъкне от блатото на разочарованието без пряката намеса на наставника си. Друг курс не би могъл да си позволи.
Някои от другите, главно Хеспър, Пако, Джулия, Хю и дори Зиглинде са успели да запазят оптимистичните си очаквания за експедицията въпреки отрезвяващите резултати от кацането на Планета B.
— Забележителното нещо тук не е, че първите две кацания претърпяха неуспех — казва Джулия. — Забележителното нещо е, че за две години открихме два свята, които си струваше да проверим.
— Чуйте, чуйте — изревава Хю, както обича да прави. Хю знае, че сега много зависи от показните му демонстрации на висок дух, сърцатост и несъкрушима воля, и внимава другите винаги да го виждат в обичайния му жизнерадостен вид, дори след всичките неща, които е видял и почувствал на Планета A и на много различната, но също толкова потискаща Планета B. За това си има цена. И Хю е склонен да я плати.
Но на борда има и такива, които са обзети буквално от паника. Това са онези членове на екипажа, които по някаква причина са заложили твърде много емоционални чипове на успеха на втората мисия и са покрусени от зрелищния провал на облога си. Елизабет е в тази група, както и Иможен, Силвия и неколцина от мъжете — Рой, Елиът, Чанг, Жан-Клод. Сред тези хора, които сега прекарват почти цялото си време в салона над дъските за го, се е промъкнала идеята да се откажат от пътуването и да обърнат назад към Земята.
— Не ставайте идиоти — укорява ги Пако. — Не мога да си представя дори как допълзяваме обратно там.
— Ти не си го представяш — казва Елиът. — Но аз си го представям.
Специалността на Елиът е градското планиране. Именно той ще проектира бъдещите извънземни поселища, които хората на борда на „Вотан“ се надяват да изградят. След фиаското на Планета B той е убеден, че никога не ще има възможността да упражнява професията си на някой от тези чужди светове, че мисията им е донкихотовска и глупава. Смъртта на Маркъс го е засегнала дълбоко, както и загубата на контакта със Земята.
Пако го предизвиква:
— Щом искаш да се връщаш, Елиът, що не го направиш? Може би Хю ще ти позволи да вземеш една от сондите и да се върнеш на Земята с нея. Ти и другите, които искат да си идат у дома. Ще ви отнеме около триста години, плюс-минус пет или шест, но щом носталгията те е пипнала толкова здраво, не би имал нищо против да почакаш няколко…
— Престани, Пако — тросва се Елизабет.
Пако се обръща към нея:
— Ти би искала да тръгнеш с него, нали? Е, аз лично нямам нищо против. Дори ще ви изчисля курса, ако искате. — Триото Пако-Хайнц-Елизабет наскоро се е разпаднало. Хайнц от време на време спи с Жан-Клод и понякога с Лейла, а Пако, макар все още да прекарва част от нощите си с Елизабет и много рядко по някоя нощ с Хайнц, се е оттеглил в страничния коловоз на новата си връзка с Джована. — Навика Пако, като прихваща грубо Елизабет над лакътя и я набутва в ръцете на Елиът. — Твоя е. Имате благословията ми.
Елиът е толкова ядосан, че я бутва обратно. Хайнц прихваща Елизабет, когато тя залита в обратната посока, и я гушва до себе си. На Пако казва тихо:
— Би ли опитал да се успокоиш малко?
— Мразя ги тези приказки да сме се откажели и да сме се върнели на Земята. Пълна тъпотия.