— Тъпотия, значи? — пита Рой, като вдига поглед от дъската, на която играе с Ноел. Той също е от онези, които вече са дали да се разбере, че в голяма степен им е дошло до гуша от извънпространственото пътуване през космоса.
— Тъпотия, я. Дошли сме тук да свършим работа и ще я свършим. Джулия е права — една-две неподходящи планети нищо не означават. Едва сме започнали да търсим. Освен това, мислиш ли, че някой би могъл да убеди капитана да обърне кораба? Обръщал ли е гръб този човек на каквото и да било през живота си?
— Никъде не е казано, че вечно ще е капитан — отвръща Елиът, малко нацупено. — Постът би трябвало да се предава всяка година. Ние му дадохме три. Бихме могли да го сменим.
— С някой, който иска да сложи край на пътуването? — разгорещява се Пако. — С някой, който ще е склонен да обърне назад, това ли имаш предвид?
— Абсолютно.
Хю се обажда от ъгъла, където играе вяла партия го с Чанг:
— Той никога няма да предаде поста на човек, който ще застъпи такава позиция. Досега може и да приемаше поста с неохота, но по-скоро ще остане на него вечно, отколкото да го предаде на някой, който…
— Не говоря да сдаде поста доброволно — казва Елиът. — Говоря да го сменим.
— Бунт? — пита Хю. — Тази дума ли търсиш?
— Нов капитан — не отстъпва от своето Елиът. — Това търся. И нова посока на пътуването.
— Говориш за бунт — с изумление възкликва Хю. — Говориш за бунт на кораба, за насилствено сваляне на капитана от поста му, за пълно погазване на устава…
— Говори глупости — отсича Пако. — Говори като умопобъркан. Трябва да му се дадат успокоителни. Къде е Леон? — Леон играе го със Силвия. Вдига очи и смръщва чело. — Леон, тук има един луд, за когото да се погрижиш! Бий му някаква инжекция, ако обичаш!
— Моля ви — намесва се Ноел, много тихо.
Досега е мълчала, концентрирайки цялото си внимание върху играта, наведена над дъската за го, сякаш тя е цялата вселена. Както толкова често става, поради самия факт, че е тих, гласът й привлича вниманието на всички в стаята и те поглеждат към нея.
— Моля ви — повтаря тя. — Не трябва да се караме така. Пътуването ще продължи. И ти го знаеш, Елиът. То трябва да продължи. Така че защо въобще говорим за тези неща?
— Трябва да говорим за тях, Ноел — възразява Елиът, но изглежда някак засрамен заради упорството си. Никой не иска да влиза в спор с Ноел, защото по общо мнение тя притежава някаква вродена, неоспорима мъдрост. Освен това всички избягват да я въвличат в каквато и да било конфронтация, толкова крехка им се струва тя. — Откакто загубихме контакт със Земята — продължава Елиът, — може ли основателно да се твърди, че експедицията все още има реална цел?
— Целта й е да открие друг свят, където хората да могат да живеят — отвръща Ноел. — А и не сме загубили контакт със Земята.
Всички в стаята ахват в хор от изумление.
— Не сме ли? — питат неколцина от присъстващите едновременно.
Ноел се усмихва.
— Не завинаги. Сигурна съм. Проблемът е само временен, това смущение, тези ангели, за които говори Хайнц… — Вече всички я гледат напрегнато. — Ще се опитам да говоря с тях — казва тя. — Знаете, че обещах да го направя. Да говоря с тях, да ги помоля да ми позволят отново да се свържа със сестра си. Ако успея да го направя… и ако те се съгласят…
И така, проектът за осъществяване на контакт с ангелите отново е на дневен ред, по инициатива на самата Ноел, след като е бил замразен покрай събитията около Планета B. Надеждата да си върнат контакта със Земята вдъхновява всички им; отчаянието, погълнало мнозина след завръщането на Хю и капитана от Планета B, започва да се разсейва.
Проектът е на дневен ред, да, но все още никакви реални стъпки не са предприети. Дните си минават — сега са на път към Планета C, на сто и петнайсет светлинни години от Земята и в съвсем различен район на галактиката от онзи, който наскоро са посетили — и всички са приели, че Ноел се подготвя да се свърже по някакъв телепатичен начин с извънземните същества, които предполагаемо са прекъснали контакта със сестра й. Но двамината, които са най-пряко свързани с проекта — капитанът, който трябва да даде заповед на Ноел да опита, и самата Ноел, — са всеки посвоему обезпокоени от начинанието, с което Ноел публично се е нагърбила. Така че всеки посвоему е отлагал по-нататъшните стъпки.