— Какво съвпадение — каза Стиви, — и двамата в един и същ автобус и така нататък.
— Иска ви се да е съвпадение — отвърна той. — Полицаите изпуснаха топката, когато излязохте от телевизията. Но не и моите момчета. Не, госпожо. Точно тука е разликата между местните и федералните, казвам ви. Радвайте се, че съм на ваша страна.
— Значи ме следите — с отвращение каза тя.
— По дяволите, толкова много хора ви гледат гъза, че сте готова да водите парада. А вие сте обикновена мажоретка. — Арогантността му я обезпокои. Кугли беше съвсем различен човек от този, който по-рано търсеше партньорството й.
Автобусът подскочи. Главите на всички пътници подскочиха и потънаха едновременно. Зъбите на Стиви изтракаха, но това нямаше нищо общо с резките движения на автобуса.
— Кажете ми какви са тези фокуси?
— Фокуси ли? — Краката й затрепериха от страх.
— Идеята ваша ли беше или на Болд? Цялата тази работа с грипа… Толкова е просто. — Той чакаше отговор от нея, но тя дори не можеше да си намери гласа. — Вие казахте, че този грип се разпространява във Форт Нолан. Кой ви го каза? Кой ви е източник за тази информация? Или пък сте си го измислила? Какво, новинарите просто си измислят, така ли? Това, за което говорим в момента, е моя територия. — Червендалестото му лице изглеждаше зеленикаво пурпурно на луминесцентното осветление. — Знаете ли какво ми се пише заради това? Знаете ли? Здравни инспектори и така нататък. Вие направо ни закопахте с този материал. — Той нацупи устни и се придърпа към ръба на седалката. — Тази история е измислица.
— Дадоха го по информационната мрежа…
— Глупости, ние щяхме да го видим преди когото и да било. Не разбирате ли? Става дума за нашия затвор. Ние щяхме да сме първите уведомени. Ние щяхме да сме първите имунизирани. Използваха ли ви? — попита той. — Или сте част от това?
Погледите им се засякоха. Очите му бяха червени, слепи от яд. Тя искаше да слезе от този автобус. Той млъкна, но тя въобще не вдигна поглед.
— Бих направила всичко, за да я спася — каза тя.
— Идеята е била на Болд — каза Кугли.
— Нали ви казвам, по информационната мрежа излезе здравен бюлетин.
— А пък аз ви казвам, че това не е възможно. Използвали са ви — Кугли се огледа, — и за какво е всичко това? Мисля, че няма да ме опровергаете, ако ви кажа, че вие нямате нищо общо с градския транспорт. Във видеозаписите ли е имало нещо?
— Полицията намери автобусен билет — излъга тя. — Струваше си да се провери.
— Ако бяха намерили автобусен билет, щяха те да се возят на автобус, а не вие. Но какво ви става? Защо ме лъжете?
— А вие защо ме следите? Пазите ли ме? И от какво? Или от кого? Или пък, може би искате да свърша работата вместо вас? Федерална агенция държи репортер под наблюдение…
— Свидетел.
— Не, Брайън. Не на мен тези. Искате да се справим с всичко това или смятате да викнете вашите хора?
— Правите грешка, голяма грешка.
— Имам право — каза тя.
— Да, така е — отвърна той. Усмивката му направо преобърна стомаха й. — Така че действайте, както си знаете. Но помнете, някои грешки струват скъпо.
Автобусът спря на следващата спирка. Кугли стана от мястото и слезе от автобуса. Не се огледа.
Петдесет и девета глава
Полицайката от Отдела за борба с порока, на име Лора Стоул, бе облечена в бяла престилка, за да изиграе ролята на медицинска сестра на информацията в болницата. Ла Моя обясняваше как му действат прилепналите бели престилки на медицинските сестри и как поради рядката възможност да зърне красивото мургаво лице на Стоул и „добре оформената й личност“, облечена в този интересен костюм, той чувствал нужда да я покани на среща.
Болд му каза да си го задържи в гащите.
В клиниката бързо се съгласиха на тази замяна, защото за информацията не се искаше някаква специална подготовка и докато не се изисква намесата на лекар или друг медицински работник, няма законно основание да им откажат.
— Единственият проблем на Стоул в тази задача, серж, е, че дори и с вързана коса е прекалено сладка, прекалено много прилича на звезда от сапунена опера, а не на момиче от информацията с различен етнически произход и минимална заплата.
— Някой ден тази твоя голяма уста ще ти докара такива проблеми, че дори и с нейна помощ няма да можеш да се измъкнеш — предупреди го Болд.