Няколко минути по-късно на Родригес му инжектираха нещо безвредно, колкото да се успокои, казаха му да пие аспирин и много вода и го пуснаха.
Когато Гуермо Родригес напусна клиниката, след него тръгнаха още петнадесет ченгета в десет коли, чиято задача бе да го следят. Това бе най-голямото наблюдение през последните единадесет месеца.
Шестдесета глава
Полицаите внимателно следяха всяка стъпка, почти всяко вдишване на Родригес. Първо го последваха в денонощната аптека, където си купи аспирин, сироп за кашлица и отхрачващо средство, а после до „едно място на военния път, по посока към федералните“ — както Ла Моя обясни на Болд, който се върна в кабинета си, за да наблюдава операцията оттам.
— Качи се на камион с голяма кабина, в която може да се спи. Дремна два часа. Имам чувството, че камионът е негов дом за момента. После го запали и тръгна. За какво ти говори това, серж?
— Мама Лу беше права за новолунието — отвърна Болд. — Явно предстои разтоварване. Утре или вдругиден? Скоро! — Камионът бе достатъчно голям да побере контейнер.
— Измина няколко мили, паркира и хапна мързелив обяд, само дето е посред нощ. Не изглежда да бърза.
— Със сигурност ли знаем, че е вътре? — настоя Болд.
— Креншоу му продаде вишневия пай и кафето. Имаме видимост.
— Среща ли чака? — попита Болд.
— Или среща, или обаждане. Трябва да е това. Ако искаш, ще ти го доведа да си побъбрите.
— Не — отсече Болд — Доказателствата, които имаме срещу Родригес, са много условни. А в изборна година като тази, главният прокурор никога не би го подвел под отговорност. Не е лошо да проследим обаждането от кафенето.
— Много е дълго разстоянието.
— Няма да го хванат — съгласи се Болд.
— Да се надяваме, че приятелката на този младеж няма нищо против кабините на камиони. Надявам се да не си губим времето тук.
— Сексът единственото нещо за което мислиш ли е? — попита Болд.
— Няма начин! — отвърна Ла Моя, без да се замисли. — Обичам и парите.
В сряда, в три часа сутринта камионът с Родригес зад волана накрая напусна паркинга пред кафенето. Събудиха Болд от дрямката му в кабинета, там имаше едно походно легло, където детективите да могат да подвият крак. Наблюдението в такъв час не беше лесно и тъй като на Болд му отказаха разрешително за подслушване, полицаите можеха само да се досещат на кого и за какво се е обадил Родригес след вечеря.
Тридесет минути по-късно с помощта на секачка Родригес влезе през портала в склада на флотата, където се държеше военният запас от 1988 година, който всъщност причини икономическия срив на Кинг Каунти. Родригес подкара камиона към доковете, където два огромни крана подпираха нощното небе. Точно тези кранове привлякоха вниманието на всички. Петнайсет минути по-късно Ла Моя и двама други детективи тръгнаха напред, за да разгледат всичко по-добре. Родригес бе забелязан да пресича двора на флотата пеша. Секунда след това той извади мотор от храсталака и потегли без фарове, с което свари наблюдателния отряд неподготвен. Това стана точно когато Ла Моя прерязваше веригата на един друг портал, водещ към някакво тъмно място, през което директно можеше да се мине към двора на флотата. Полицаите се впуснаха в преследване с угасени фарове, но Родригес излезе с мотора извън пътя и изчезна.
— Изпарил се? — изрева Болд в слушалката на телефона.
— Прецакахме се, серж.
— Много ясно.
— Не очаквахме да има мотор.
— Не искай съчувствие от мен. Изпусна основният ни заподозрян.
— Остава ни поне камиона — припомни Ла Моя, опитвайки се поне малко да омаловажи вината си, — както и два крана. Гейнис все още следи Кугли. Той се отбил до Кей Ес Ти Ви. Повозил се е малко с градски транспорт. Схващаш ли, серж? Градски транспорт! — И добави внимателно: — Този двор на флотата трябва да е мястото, което търсим. Перфектно е. Крановете, да ги вземат дяволите. Ще издам книга „Как да дебнеш Родригес“. Смятаме да се установим тук. Ако сме прави, серж, по-добре да се готвим за голяма битка. Мисля си да извикаме специалните.
— После трябва да пиша рапорт на Хил, Джон.
— Разбирам.
— Навъртай се там.
— Ясно.
Когато слънцето започна да прозира през сивото небе като фенерче през перде, трима мъже избутаха микробуса си към точката, от която искаха да наблюдават. Ла Моя и двама техници се качиха в задната част на микробуса уморени като кучета, гладни и обидени. Сменяха се да пазят на двайсет минути, но на Ла Моя нищо не му помагаше.