Провалът носи най-голямото изтощение.
Оголената земя с едър чакъл и изпочупени стъкла бе покрита с остатъци оборудване за индустриален риболов: шамандури, части от мотори, стрели, манивели, лебедки и километри оплетена и изпокъсана рибарска мрежа, навита на огромни кълба. Водата се плискаше върху морски вал от каменни блокове, парчета асфалт и ръждясващи корпуси на изхвърлени автомобили и вагони. Тъмнозеленото море бавно се поклащаше като съединяващи се живачни капки. Лек, но постоянен бриз оцветяваше небето със солените морски изпарения.
В десет часа сутринта на тази сряда Ла Моя получи съобщение по радиото, че има проблеми на портала. Ла Моя се измъкна от задната част на микробуса, мислейки с досада кога ли ще приключат всички тези проблеми. Само да се завърти нанякъде и веднага се появяват проблеми или нещо се прецаква.
Този път проблемът се яви в лицето на човек, нает за охрана от фирмата „Колиер Секюрити“. Той носеше сиво-синя униформа, със спрей, закачен там, където истинско ченге би сложило пистолет. Логото на нашивката на Колиер много напомняше това на полицията. На нашивката с името над левия джоб пишеше Стилуил.
— Какъв е проблемът, господин Стилуил? — попита изтощеният и ядосан Ла Моя.
— Тъкмо казвах на офицера, че си върша работата, лейтенант.
— Сержант — поправи го Ла Моя.
— Ченгета или не, нямате право да влизате в тази собственост без знанието на собствениците.
— Ще им пратим известие — увери го Ла Моя, — а дотогава би било много по-добре за всички, ако просто си продължите обиколката. Забравете за нас. Не сме тук. Това би спестило на всички ни разходката до града и влаченето по адвокати.
— Да, но въпреки всичко нямате право да сте тук, разбирате ли? Това е частна собственост. Цялото оборудване също е на територията на частна собственост. Имате ли заповед за обиск?
— Сигурно си имаме причина да сме тук. Това е разследване — сухо рече Ла Моя, търпението му се изчерпваше. — Казах ви какъв избор имате, Стилуил. Вие решавайте кое е правилно и кое не.
Детектив Хайман пресече пътя, бързайки от колата без номера към Ла Моя. Задъхан, той заговори малко по-силно, отколкото позволяваше ситуацията.
— Пристанищните власти имат записани шест кораба, пристигащи в следващите дванадесет часа. Три от тях са оповестили Хонконг като последно място на пребиваване.
— Изчакайте ме една минута, детектив — каза Ла Моя съзнавайки, че охранителят ги слуша.
Стилуил се загледа във водата и очевидно мислено отбеляза присъствието на крановете.
— За онази работа с контейнера ли става дума? — попита той. — С контейнера ли се занимавате?
— Това е операция на наблюдение, господин Стилуил — обясни Ла Моя, избягвайки директния отговор. — Ако искате да говоря за вас хубави неща, се омитайте оттук. В противен случай така ще ви полея с лайна, че ще се удавите.
Стилуил нервно се огледа, числено го превишаваха.
— Това, което трябва да направите — повтори Ла Моя, — е да се разкарате оттук и да забравите за случката. Чувате ли ме, господин Стилуил?
— Чувам ви — каза той, но вниманието му продължаваше да е приковано към двора на флотата. — Това място е изоставено от години. Никога не съм виждал да има нещо там. Откъде ли се е взел този камион?
— Помислете си за ситуацията тук.
— Каква ситуация? — попита Стилуил, като умишлено наивно и подмазвачески се усмихна на Ла Моя.
— Така е по-добре — каза Ла Моя, но вътре в себе си продължаваше да няма доверие на този човек.
Шестдесет и първа глава
Сряда, 2 септември
16 дни от изчезването
На следващата сутрин „На живо — 7“, вторият по рейтинг след Канал Четири, пусна сутрешен репортаж, цитиращ „достоверни източници“, че „полицията е предприела широко наблюдение на лица, директно свързани с разследването на нелегалните имигранти“.
Този репортаж вбеси всички. От Шийла Хил, която се ядоса от явното изтичане на информация, до Джими Коруин, подразнен от това, че конкуренцията ги изпревари. Адам Талмъдж се оплакваше по държавните канали, че Имиграционните служби и службите за натурализация не са били уведомени и следователно не са включени в наблюдението.