Към 8:30 същата сутрин в последващо предаване източникът бе признат в лицето на охранителя Кларънс Стилуил. По „съвет на адвокатите си“ Стилуил се криеше и не можеше да даде коментар.
Радио Кей Пи Ел Ю предаде не само че заподозреният е избягал по време на наблюдението, но и че лабораторията по съдебна медицина на Кинг Каунти е готова с рапорта си за аутопсията на жертвата, намерена в гробището Хилтоп. За „Джил Доу“ се заговори същия ден, говореше се, че е била открита повече информация, касаеща се до разследването.
Политически трусове разтърсваха системата, излизаха опровержения на опроверженията, реплики в отговор на репликите отекваха в медиите и се процеждаха надолу към кафенетата и офисите. Изчезването и вероятното отвличане на Мелиса Чоу се разрасна в голям въпрос, емоционално експлоатиран от бъдещите политици, смятащи да се кандидатират през ноември. Мълвата беше, че полицията арестува заподозрените, радиопредаванията гъмжаха от разни слухове.
Болд и Ла Моя усещаха това напрежение както на професионално, така и на лично ниво. Беше им заповядано да спрат изтичането на информация и да разкрият случая. Шийла Хил им го каза с две думи:
— Изровете нещо за новините в шест часа, нещо, което да постави в изгодна позиция и кмета и полицията, нещо, което да захрани звяра. Ако не успеете, аз ще ги захраня с новините за понижението ви, така че внимавайте в картинката.
Пейджърите им иззвъняха, Болд и Ла Моя излязоха от кабинета на Шийла Хил и се насочиха директно към кабинетите в мазето на клиника „Харбървю“. Големият като мечка човек ги заведе в кабинета си и затвори вратата.
— Наистина не зная откъде е изтекла тази информация — извини се той, — но ако го открия, този човек повече никога няма да работи. Никога! Никъде! Голям праз! — Човек, на когото определено не му отива да избухва, Роналд Диксън в момента представляваше рядка гледка.
— Мислех, че наистина имаш какво да ни кажеш, а не че е голям праз — възмути се Болд. Ла Моя трябваше да се върне към наблюдението на двора на флотата, въпреки че там нямаше никакво развитие от изчезването на Родригес. — Както може би се досещаш, Джон и аз сме малко заети тази сутрин, Дикси.
— Не че е голям праз… — поправи го Диксън и ядът му се смени с усмивка, — ами истински праз! Праз за ядене! — каза той.
— Праз? — повтори Ла Моя.
— Именно — каза съдебният лекар.
— Именно какво? — попита Болд.
— Джил Доу — отвърна Диксън. — Винаги зависим от първата жертва — обясни той. — Бързат, правят грешки.
— Какви грешки? — нетърпеливо попита Болд.
— Взимай пример от него. — Диксън посочи Болд на Ла Моя. — Знае кога да те прекъсне и какво да попита. Знае и кога да си държи устата затворена и да остави човек да говори. — Той погледна Болд. — И така, остави ме да говоря.
Той се скри зад щита на сивото си като оръжейна стомана бюро. Остави щората на прозореца отворена с надеждата да отвлече вниманието на Болд.
— Замразили са я, точно както Джейн. Само че за по-дълго. Замразили са я дълбоко… предполагам, че са забравили да свалят веригата на време, и когато най-накрая са се усетили, ако въобще са се усетили, е било вече прекалено късно да я свалят. Погребали са я на около три метра дълбочина в сравнително хладна пръст, една седмица, а може би и две-три седмици преди Джейн Доу. Сещаш ли се накъде бия?
— Тя е останала замразена — опита да отгатне Болд.
— Червена точка. За известно време. Да. И това не я е запазило за по-дълго време, но значително е забавило разлагането й.
— И е останала замразена там, долу? — попита Ла Моя.
— Абе ти слушаш ли ме? Не, не е. Но тя се е намирала в почва около пет градуса над нулата. Първо са се стопили крайниците й, след което — епидермисът като цяло. Топлината се е движела от двата края към центъра, точно както при размразяването на агнешко бутче. Но нали знаеш колко време отнема: слагаш десеткилограмова пуйка или трикилограмово агнешко бутче на плота в кухнята при двайсетина градуса температура и това ти отнема цял ден, понякога и повече. Опитай пък да го сложиш в хладилник, поддържащ температура пет градуса! На следващия ден като го извадиш, едва ли ще е започнало да омеква. А представи си същото нещо за шейсеткилограмово човешко същество…
— Пас съм — каза Ла Моя. — И научихме ли нещо от всички тези впечатляващи подробности?
— С други думи, ти все повече заприличваш на него — тъжно каза Диксън.