Ла Моя се прекланяше само пред вечните закони и заобикаляше юридическите, като работеше с детективи, които са готови на извънредна работа и си държат устата затворена за това, което правят. В това отношение най-много му допадаше Боби Гейнис. Тя беше толкова безрезервно вярна на Болд, че за нея не беше проблем да сложи федерален агент под двайсет и четири часово наблюдение. Всяко подобно следене между отделите изискваше специално разрешение, формирането на специален отряд и уведомяването както на полицията, така и на федералните. За Ла Моя това не беше нищо ново — докато направи кариера, той беше получил прякора Разтегливия заради умението си да се справя със закона. Прякорът му се изричаше с уважение, но от разстояние. Всеки искаше това, което Ла Моя можеше да им намери — подслушватели, банкови сметки, данъчни декларации — но никой не искаше да знае подробностите. На него така му беше добре, защото това спомагаше за продължаване на мита, а митът беше това, което го определяше. Да, митът. Той го контролираше, диктуваше реалните му въплъщения, но Ла Моя знаеше, че никой мит не е вечен. Той минаваше покрай жените като пияница, но и това отчасти го правеше, за да поддържа имиджа си. Той шофираше бързо и живееше бързо. Но свещта, която гореше от двата края, все повече се смаляваше и Джон ла Моя с всеки ден все повече се идентифицираше с нея.
Ла Моя нямаше никакви реални доказателства срещу Брайън Кугли. Всичко се основаваше само на дълбоко закоренило се подозрение, подсказано от няколко необяснени съвпадения. Без доказателства няма случай. От гледна точка на закона не се приема за незаконно някой да следи или да наблюдава друг човек, докато наблюдаваният човек не се чувства заплашен и не е накърнено правото му на личен живот. Щат Вашингтон имаше много строги закони за следенето, бяха установени определени критерии, които Гейнис и Ла Моя избягваха без проблеми.
Гейнис се обади от уличен телефон, за да не зависи от отворените вълни на клетъчните и от злобното следене на полицейските радиоскенери. Ла Моя и Гейнис бяха изградили отношения на уважение от разстояние. Неговото женкарство бе легендарно и тя сръчно го отбягваше. Нейните следователски способности и позицията й във вътрешния кръг на Болд й осигуряваха висок рейтинг в екипа. Те рядко любезничеха и никога не се правеха на приятели.
— Казвай — обади се Ла Моя, който се бе преместил на предната седалка на микробуса за наблюдение, паркиран така, че да се вижда двора на флотата. Въпреки медийния блиц рано сутринта медиите все още не бяха разбрали конкретния адрес на двора на флотата.
— Мисля, че го изпуснах.
— Изпуснала си го?
— Давам — изстреля тя сърдито, — той паркира и влезе в Сити Хол — информира го тя.
— Сити Хол?
— Нали това ти казвам — повтори тя. — Мина час и половина. Май ме прецака. Сигурно е излязъл през друга врата. Остави си колата тук.
— Ти ли ще кажеш на серж?
— Ти водиш следствието — припомни му тя.
На Ла Моя не му харесваше да води следствието. Струваше му се, че никога няма да му хареса. Не знаеше дали заради Болд или заради собствената му личност. Бе вървял по стъпките на този човек прекалено дълго, за да се откаже от това сега. Само през последната година, когато Болд работи в разузнаването, Ла Моя успя да почувства себе си, но сега двамата се събраха в отдел „Престъпление срещу личността“ и кой знае защо, може би заради ранга, но серж командваше парада, от което никой не се оплакваше и най-малко Ла Моя. Без някога да е бил прекалено настоятелен, Болд имаше инстинкт да води, имаше нюх по коя улица да тръгне. Рейтингът на този човек беше 88 за последните десет години и изглежда можеше да издържи изпитанието на времето. На Ла Моя беше 64 и той се гордееше с него, защото имаше момчета с по-малко от 40. Рейтингът на Гейнис беше 70, но тя не се фукаше, тъй като на целия пети етаж беше единствената жена със златна нашивка. Тя бе достатъчно умна да не се самоизтъква. Обличаше се така, че да прикрива тялото си, можеше да си поговори с всеки и можеше да пие бира колкото и с когото и да било до нея. Ла Моя я харесваше, но се надяваше да не си личи. Когато станеше дума за разследване, на него невинаги му се искаше да води следствието, но в очите на екипа му той беше сержантът, той беше отговорният и командващият. В това отношение беше непоколебим.
Размишлявайки на глас, Ла Моя каза:
— Час и половина в Сити Хол е нищо. Нали ги знаеш онези търтеи? Спокойно може да е още вътре.
— Може. А също така е възможно да е възприел новините от тази сутрин като намек, че може да го следим. Гузен негонен бяга, затова взима мерки. Искаш ли да поогледам?