— Не, не мърдай оттам. Наблюдавай колата му. След малко пристигам. Ще действаме заедно. Аз ще проверя вътре. Къде се намираш?
Тя му каза.
Сержантът се измъкна от микробуса и тръгна обратно към града.
Ла Моя се хвана първо за статистиките за прираста, разсъждавайки, че смъртният акт е най-прекият път към новата самоличност, и че вероятно Кугли се надява да си създаде такава и да офейка.
Описанието на мъжа нищо не говореше на азиатката зад бюрото и чак когато чу завързания й акцент, му хрумна, че всяка от тези жени, работещи на минимална заплата, можеше да бъде в по-специални отношения с някой агент на Имиграционните служби.
После реши да пробва в отдела за данъчни декларации, само защото беше зад следващата врата. Вървеше от една врата към друга, а служителите зад всички бюра бяха азиатци, испанци, черни. Почти нямаше бели. Ла Моя можеше без проблем да се заговори с всеки, който работеше в Сити Хол, говореше английски, караше 55-ка и си плащаше данъци точно като него. Той не поддържаше концепцията за социални помощи, мръщеше се, като стане дума за купони за храна, смяташе, че корупцията е прекалено голяма, за да може неща като тези да са ефективни. Човек взима лопатата или писалката си и отива да работи като всеки друг. Това беше Америка, заради която той носеше значката си. Една разходка надолу по коридора на държавната сграда го разтърси.
Кугли никъде не се виждаше.
На следващия етаж имаше още пет врати — все същото. Прекалено много бумаги, прекалено много писма за разглеждане, прекалено много ръце под масата, опитващи се да докопат нещо. Това го депресира.
Качи се още един етаж по полираните мраморни стълби. Кой, по дяволите, може да си позволи мрамор?
Разрешителни. Това нищо не му говореше; нищо не му просветна.
Вратата към отдел „Разрешителни“ бе блокирана само от един гумен клин. Важна черна жена, която сама си плетеше пуловерите и предпочиташе да не боядисва побелялата си коса, стоеше зад дългия плот. Имаше жизнерадостното изражение на начална учителка или библиотекарка.
— Полиция — представи се той, показвайки значката си. Той започна описанието на Брайън Кугли, но бе прекъснат.
— А, агентът от Имиграционните служби, който току-що си тръгна — каза тя.
— Да. — Значи Кугли се е представил на тази жена като агент на Имиграционните служби. Ла Моя прие това като лош знак, защото гарантираше неговата невинност. Той искаше определеност в отношението си към Кугли, да разбере дали е в или извън списъка от заподозрени, беше му писнало от неясни предположения.
— И какво искаше? — попита Ла Моя.
— Да види разрешителните за строежи — каза тя. — Загуби си около половин час с тях.
— Нови или стари?
— Нови. Каза, че строителните компании често наемали нелегални имигранти, нали разбирате, нелегални имигранти за ръчната работа, за „черната работа“, мисля, че така я нарече. Каза, че разрешителните за строежи са добър източник за информация за Имиграционните служби.
В това имаше смисъл. Ла Моя посърна още повече. Подозренията му бяха оборени.
— Значи сте го виждала и по-рано? — попита той.
— Аз? А, не. Никога. Нито веднъж.
— Нова ли сте в този отдел?
— А, правите ми комплименти! — каза тя. — От осемнайсет години работя на това бюро.
— Други агенти на Имиграционните служби идвали ли са?
— Тук? Никога. Поне никога не са се легитимирали.
Ла Моя внимателно помисли върху това и помоли да му се покаже същият материал, който разглеждаше Кугли. Той прекара двайсет минути, вглеждайки се в същите разрешителни за строителство, които е гледал Брайън Кугли, но не можеше да направи никаква връзка със случая. Обмисляше го от всички страни: огледа местоположението на парцелите, всяка възможна връзка с Мама Лу. Нищо не откри. Зададе на жената десетина въпроса, включително дали Кугли се е концентрирал върху някое конкретно разрешително и дали е питал за по-специални характеристики. Жената не можа да му помогне. Чувстваше, че напипва някаква връзка, но не можеше да я види. Реши да остави нещата както са, с надеждата, че ще му се изясни по-късно, както ставаше понякога.
— От тук накъде? — попита Гейнис.
— Връщам се към наблюдението — обади се Ла Моя от задната седалка на шевролета й. Не виждаше смисъл в коли като тези. Нямат никакъв стил.