— Какво? — нетърпеливо попита Болд. — Искам го дума по дума.
Китайката се усмихна за пръв път, без да закрива устата си с ръка. Предните й зъби липсваха.
— Какво? — с раздразнение повтори Болд.
Тогава преводачката преведе:
— Вие, американците, трябва да имате големи затвори.
Пета глава
На следващия ден срещу петстотин долара в брой щатският ревизор даде на Мелиса името на Гуен Клайн, както и на службата — Уолингфорд ОМПС, където работеше Клайн. Мелиса прекара четиринадесет часа в купето на микробуса си с обемна телевизионна камера и захранващо устройство, готова да записва във всеки един момент. Тя засне една лента как Гуен Клайн излиза от ОМПС и тръгва по поръчки, една лента как Гуен Клайн си взима децата от забавачницата, една лента как Гуен Клайн пазарува зеленчуци. Първият „доклад“ на Мелиса бе представен на Стиви Макнийл в разкошния й мансарден апартамент, на няколко салати, които Стиви поръча по телефона. Виното беше „Арчъри Съмит Пино“. Стиви с удоволствие пи, Мелиса почти не докосна чашата.
— Може би единственото нещо, което си струва да се доложи, е, че съпругът на Гуен Клайн кара чисто нов пикап, както и че къщата явно е с нов покрив.
— Може би са имали повечко налични пари — предположи Стиви.
— Или пък е умрял някой богат роднина или щедър банкер. Професията на съпруга е да забива пирони. Тя е държавен служител. А той кара пикап за тридесет хиляди долара, пък и новите покриви никак не са евтини.
— Нека разберем как си е платил пикапа — предложи Стиви.
— Това ще ни помогне да я притиснем.
— Тя няма да се съгласи да разговаря с нас — каза Стиви. — Поне не и докато не й представим стабилно доказателство, че е замесена.
— Шофьорските книжки са малки, би могла лесно да се освободи от тях.
— Затова трябва да си плътно до нея — посъветва я Стиви.
— Но не мога да се лепна за нея, нали?
— Разбира се, че можеш.
— Но не и да снимам в същото време. Поне не и с тази камера. Тя е с размера на училищен автобус.
— Ще проверя дали не мога да ти намеря дигитална — каза Стиви. — Можем да я сложим в това куфарче и така да направим всичките си тайни снимки. С него можеш да отидеш навсякъде.
— Това определено ще е от полза.
— Но не ходи никъде, където е опасно, моля те — предупреди я Стиви. — Искам да помниш това.
— Ами ако не намеря нещо по-полезно до ден-два? — попита Мелиса.
— Тогава нашият приятел от китайския ресторант няма да си получи втората част от сумата.
— Ами жените от контейнера? Забравяме за тях, така ли?
— Не можем да ги спасяваме с цената на всичко, камо ли пък със себе си!
— Как така?
— Не прекалявай, съгласи се, че съм права.
— Имаме две възможности — нетърпеливо рече Мелиса. — Журналистика 101. Първата е да я провокираме пред камерата с това, което знаем. Втората е да направим така, че нещо да се случи.
— Журналистика 101? Да я провокираме, разбира се. Но… клопка? — възрази Стиви.
— Щом не можеш да откриеш новини, създай ги — цитира Мелиса.
— Това не ти е в стила и ние и двете го знаем. Как така ще създаваш новини? Да ги фалшифицираш ли искаш? Ти не би го направила! Коруин може да го направи, но не и ти.
— Няма да създавам новини, не се безпокой. Само ще ги подмамим. Ще си изпросим фалшиви лични карти — предложи тя.
Стиви стана от дивана и закрачи из стаята.
— Опасно близко до капан е.
— А кой казва: „истинските новини никога не се намират, те се откриват“? — припомни Мелиса.
— Не изваждай думите ми от контекста.
— Три жени са умрели в този контейнер. Другите са били разсъблечени, обезпаразитени, обръснати от главата до петите, а сега, след по-малко от седмица, ще ги качат на самолет обратно към Китай. Ако се обърна към Клайн и тя ми предложи да ми продаде шофьорска книжка, ще я хванем натясно. Тогава е наша. Или ще ни отведе до следващото стъпало на стълбичката, или…
— Ще я изнудваме ли?
— Ще я притиснем.
— Какво ти става? — учуди се Стиви.
— Ти ме нае да разследвам историята.
— Аз те наех да разнищиш случая. Има голяма разлика.
— Не и за мен.
— Откога?
— Погледни ме. Погледни ме в лицето. Ако не бяхте ти и баща ти, аз щях да съм една от онези жени в контейнера. Да не смяташ да се отметнеш само защото ще трябва да поработим малко повечко по случая?