— Опитвам се да подобря шансовете на Мелиса — каза тя. — Ако покажат този кораб, кой знае какво ще стане. Когато хората са в паника, правят глупости.
— Съгласен съм.
— От голяма полза е това, че ще бъдете при пристанищните власти, ще трябва да ми предоставите точното местонахождение на трите кораба — каза тя. — Може би ще успеем да заблудим оператора на Канал 7.
Болд се колебаеше.
— Трябва да ми имате доверие — каза тя.
Седмица по-рано може би нямаше да й има такова доверие, но сега те двамата бяха като две парченца от пъзел.
Болд каза:
— Дайте ми номера си пак. Ще ви се обадя от пристанището.
Шестдесет и пета глава
Ла Моя спря на червено. Имаше десетки начини да направи връзката между Кугли и ходенето му в Сити Хол. Можеше да приложи някаква детективска хитрост или някаква сложна стратегия, изработена в дългогодишната му практика. И вместо това — червен светофар. Камарото вървеше покрай някакъв висок строеж. Ла Моя, който винаги беше нащрек за някои хубави крака или бюст, сега забеляза строителен кран, издигащ вързоп стоманени греди. Светофарът се смени. Ла Моя отби към банкета, пусна си габаритите и се замисли. Ами ако е вярно, че Кугли е замесен? Ами ако Кугли подозира, че полицейското наблюдение в двора на флотата е заради него? До пристигането на кораба с контейнера, още един контейнер с нелегални имигранти, оставаха броени часове. Всички кранове, които се дават под наем, внимателно се наблюдават от полицията. Кугли със сигурност знае за това. Кое ли място ще избере тогава? Сега вече на Ла Моя отговорът му се струваше очевиден: трябва да се търси строителство близо до водата, което да позволява работа с кран, тоест високо строителство. Той отвори клетъчния си телефон и набра номер. Въпрос на минути бе да се установи наблюдение по всички тези обекти.
Шестдесет и шеста глава
Лек дъждец тракаше по пластмасовия покрив на хеликоптера. Звукът, приличащ на камъчета, падащи върху тенекия, се чуваше дори въпреки страховития рев на мотора. Стиви Макнийл не можеше да свикне с празното пространство под краката си. Тя летеше високо над бялата пяна на водата и над палаво бързите сиви влакна облаци, които прелитаха под пластмасовото дъно на хеликоптера. Усещането беше хем изнервящо, хем вълнуващо.
Болд стоеше пред радара на пристанищните власти, чийто овален черен екран изцяло се сменяше на всеки седемнайсет секунди. Следеше се всеки кораб с палуба по-висока от три метра над водата или с радарен рефлектор, какъвто притежаваха повечето туристически кораби. Радарни инсталации обрамчваха целия пролив Пъджет, чиято брегова линия беше 1100 морски мили.
Цялата информация се концентрираше в едно и също място на две мили южно от центъра на града. Установките бяха четири на брой и покриваха всеки корабен коридор от Стрейт-ъф-Жуан-де-Фукар чак до залива Елиът. Шестимата мъже и жени в затъмнената стая проследяваха пътя на търговските кораби към сиатълското пристанище в режим „Двадесет и четири, седем“, което означаваше двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата.
— Когато корабите влязат в обхвата на системата, обясни на Болд човекът с военна подстрижка, те се идентифицират, а ние ги насочваме точно както въздушните диспечери насочват самолетите.
— Единствената разлика е, че корабите са много по-бавни — пошегува се той, но така и не получи очакваната реакция от лейтенанта. — От друга страна, те са движещи се грамади и тъй като тежат десетки хиляди тона, спирачният им път е от една до три мили, и затова тук трябва да се внимава. Повечето, ако не и всички, имат договори с влекачи, които ги поемат и ги придвижват до пристанището. Ние съставяме схема откъде и кога да минат, за да се избегне и най-малката вероятност за сблъскване. Освен търговските лайнери имаме над две дузини търговски ферибота, движещи се по редовно разписание през тези води, и невероятен брой круизни корабчета, военни плавателни съдове, катери на бреговата охрана и над десет хиляди регистрирани яхти. Доста работа имаме.
— „Ес Ес Хана“, „Зефер“ и „Данске“ — прочете Болд, приближавайки бележника към очите си, за да хване малкото светлина в тази затъмнена стая без прозорци, — те всички са в системата. Причината, поради която съм тук…
Военната подстрижка кимна.
— Да, „Ес Ес Хана“ подаде сигнал за неуредици с апаратурата и поиска да се отклони от коридора и да се движи по-близко до брега.