— От това, което направят — отвърна той, сочейки съседния хеликоптер.
— Внимание — каза техникът, — мисля, че смятат да излязат в ефир.
— Застани между тях! — изкомандва Стиви. Тя не искаше да позволи на Канал 7 да покажат кораба и да съсипят всички усилия на Болд. — О, божичко! — завайка се тя. — Побързай!
Мониторът в скута й показваше на фона на тъмнозелената вода черния контур на кораба, дирята му като пламтящо оранжево ветрило, бордовите му светлини, малки и бледожълти.
— Какво е това червено петно на кърмата? — попита тя техника.
— Мисля, че е машинното — отвърна той. — Тези двигатели така се нажежават, че можеш да се изпържиш. Ярките жълти точици вероятно са членовете на екипажа, излезли на палубата. Същото се отнася и за тъмножълтото в предната част на кораба, сигурно е капитанската кабина.
— Ами това? — попита тя, сочейки още една, доста по-голяма купчина в бледожълто, малко по-напред от центъра на кораба.
— Това е нещо в контейнера — призна той.
— Има хора в контейнера, така ли? — попита тя.
— Има топлина — отвърна той. — Трудно е да се каже какъв е източникът. — Той докосна каската си. — Внимавай! Те пускат на живо, слушай!
Той натисна някакво копче и в слушалките на Стиви зазвучаха уводните думи на репортерка. На екрана корабът се показа на фона на тъмната вода. Той представляваше голям четириъгълник с неясен цвят. По екрана се появи снеговалеж.
— Тази намеса е наша — гордо каза техникът.
— Заслепи ги! — заповяда Стиви на пилота.
Хеликоптерът бавно се обърна надясно и се насочи към мигащите светлини точно под пласта облаци. И двата хеликоптера се придържаха към кърмата на „Ес Ес Хана“, където бе по-малка вероятността да бъдат чути или видени от екипажа.
— Без инфрачервените едва ли можеш да забележиш контейнерите, натоварени на този кораб… Но след секунда ще ти покажем това, което не се вижда с просто око! Този репортер е убеден, че топлината вътре в контейнера е от телата на нелегални имигранти. След малко ще видиш инфрачервен образ на същия този кораб, като с жълто и червено ще бъдат представени източниците на топлина. Намеренията на Канал 7 е да следва кораба към пристанището.
Видеоекранът се превключи на инфрачервен цветен образ.
— Сега! — изкрещя Стиви.
Пилотът вдигна носа на хеликоптера. Оттам се изля ярка светлина, която освети другия хеликоптер в бяло. На екрана това се виждаше като ослепителен поток в червено, който прекъсваше образа на кораба.
— Точно попадение! — извика техникът.
— Ти си страхотен! Право в целта! — възкликна Стиви.
Образът на екрана сякаш гореше и се топеше от всички краища, докато не стана абсолютно бял. С разтреперан уплашен глас репортерката се оплакваше като някоя стара дама, чиято градина е била изпотъпкана от съседското куче. Канал 7 вече беше хванал за няколко секунди инфрачервения образ, който отново се появи в предаването им на живо. Репортерката разказваше на глас за нещата, които се случват долу.
Стиви попита пилота дали е възможно по радиото да влязат в контакт с другия хеликоптер. Той я предупреди, че трябва да е за кратко време, и превключи нещо, като й показа кой бутон трябва да натиска, когато иска да говори и да го отпуска, когато иска да слуша.
— Сега може ли? — попита тя.
Той кимна.
— Джулия? — заговори Стиви, обръщайки се към репортерката на Канал 7. — Обажда се Стиви Макнийл. Даваш ли си сметка какво направи току-що? И какво продължаваш да правиш? Не разбираш ли, че е замесен човешки живот? Това е активно полицейско разследване! Разбираш ли какви последствия могат да имат тези кадри?
— Вие ли току-що ни осветихте образа? Ах ти, ревнива кучко!
— Не може да говорите повече по радиото — предупреди пилотът, тъй като можеха да ги засекат с радари.
Репортерката крещеше по радиото:
— Няма да ти се размине!
— Ще ме смажат! — измърмори пилотът.
Стиви с нежелание махна пръста от бутона за говорене.
— Виж това! — извика техникът и подаде на Стиви бинокъл за нощно виждане. — Май ни засякоха!
През бинокъла Стиви видя на черно-зеления фон как екипажът тича към натрупаните контейнери.
— Откачат веригите!
Отдолу десетина матроса тичаха като мравки, бързайки да освободят най-горния контейнер.
— Смятат да го хвърлят във водата! — съобщи техникът.
Лебедката се оплете с четиридесет фута кабел, който се размотаваше, докато екипажът трескаво работеше. Вече нищо не действаше както трябва на „Ес Ес Хана“. Дори беше учудващо как още не е потънал.