Екип от четирима души се залови за работа. Те донесоха на раменете си огромна греда, качиха се с нея върху контейнерите. После мушнаха гредата под най-горния контейнер и се увесиха с всичката си тежест на нея, за да повдигнат и наклонят контейнера на една страна.
При първото помръдване на контейнера корабът се наклони на една страна. Голямото като товарен вагон нещо се извъртя и застана на везна над тъмната вода под него. Една от гредите се изплъзна и хората се изтърсиха от петнайсетметрова височина на стоманената палуба. Корабът се поклати и контейнерът като по чудо се върна на мястото си.
Една самотна фигура се закатери нагоре и тръгна към вратата на контейнера със секач в ръце. Дъждът заваля по-силно.
— Той иска да ги пусне! — възкликна техникът.
— Трябва да направим нещо — безпомощно проплака Стиви.
— Стореното — сторено — каза пилотът.
Далеч под тях вратите на контейнера се отвориха и оттам се заизсипваха върху палубата найлонови чували с вата. Оттам изпопадаха и тъмни фигури, първите от които падаха от петнайсетметрова височина право върху стоманената палуба. Една от жените скочи във водата.
— След нея! — изкомандва Стиви. — Извикай бреговата охрана! Дявол да ги вземе! Как можаха да сторят това. — Стиви се хвана, че й се иска да накаже медиите, както често пъти самата тя е била наказвана. Не й хареса да се гледа в такова огледало. Още няколко нелегални имигранти се изхлузиха по стените на контейнерите, подивели от чувството за свобода. Уплашени. Ужасени. Те бяха много повече от екипажа и той не смееше да ги спира.
Хеликоптерът на Канал 7 се гмурна към черната вода и обиколи кораба. Стиви и екипът й останаха назад, наблюдавайки жената, която скочи от борда. Радиото проговори със запитвания от Бреговата охрана. „Ес Ес Хана“ никога нямаше да акостира, никога нямаше да заведе полицията където и да било. Нито до нелегална фабрика, нито до Мелиса. Медиите провалиха всичко.
Шестдесет и седма глава
Рапортите на отрядите, които Ла Моя определи да наблюдават двата строежа, показваха, че контейнерът трябва да бъде доставен на Диленси авеню. В последния един час в района са били видени три коли с азиатци, обикалящи като гладни мишелови. Петнайсет минути по-рано двама от тези мъже са прескочили оградата на строежа и, съединявайки жички, са подкарали крана, нарушавайки с това цяла поредица от закони. Болд таеше слаба надежда, че неговият екип все още има някакъв шанс.
Болд се намираше в радарната на пристанищните власти, когато Ла Моя му се обади да му разкаже за новините на живо и как нелегалните имигранти са избягали от контейнера. Не само че бе провалена идеята да се последва „Ес Ес Хана“, но и в двора на морската флота не се забелязваше никакво действие. Въпреки всичките тези явни провали Диленси авеню си оставаше най-вероятното място да намерят вносителите на нелегални имигранти — койотите. Последен шанс за Болд и екипа му.
Болд заповяда на Ла Моя да изостави двора на флотата и да тръгне към града.
— Намери някой от Имиграционните служби — инструктира го той. — Ако трябва, обади се на Талмъдж у дома. Кажи му, че ще извършваме арести на Диленси авеню, и че бихме искали някой от Имиграционните служби да присъства на разпитите, за да се избегне всякакъв конфликт на интереси.
— Къде?
Болд повтори мястото и каза:
— Това не е покана.
— Кугли? — попита Ла Моя.
— Не може да ловиш риба без стръв — каза Болд. — Нали не очакваш Талмъдж да дойде посред нощ в града?
— Човек никога не знае — казва Ла Моя.
— И ако се появи Кугли, стой залепен за него, Джон.
Докато караше шевролета си към Диленси авеню, Болд продължаваше да поддържа радиоконтакт с детективите Хайман и Браун. Имаше такъв период в службата му, когато беше започнал визуално да си представя радиотрафика — офицерите си говореха по радиостанциите и той направо виждаше цялата операция.
Хайман наблюдаваше крана на строежа. Браун беше по петите на една от трите коли. Когато Браун докладва, че неговият наблюдаван бе извършил обратен завой, Болд интуитивно разбра, че азиатците са гледали репортажа на живо. Колата им беше пет пресечки преди Диленси авеню и Болд заповяда да ги арестуват. Самият той с главоломна скорост бързаше за подкрепа. Двамината, които бяха подкарали крана, бяха първи в списъка му на арести, и той подчерта това на Хайман. Тези двамата бяха прекрачили частна собственост и посегнали на чужд инвентар. Болд с удоволствие обмисляше по какви параграфи може да ги арестува. Полицейска му работа, няма друга като нея!